Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 194

Атаго го погледна недоумяващо. Старо и ново? О, да. Спомни си. Офицерът изпълняваше някаква служба на стария „Форез“, който по всяка вероятност беше нарязан на парчета и претопен в едно или друго. Атаго не знаеше и не се интересуваше. Всеки кораб като всяко оръжие беше само инструмент и нищо повече.

Все пак му се усмихна едва-едва и кимна в знак на съгласие. Щом тези бяха мислите, които предпочиташе да отнесе в пустошта, така да е.

Атаго беше заета с окончателните си планове — такива, каквито бяха.

Всяка култура, която превъзнася избиването на други създания, героизира и боеца, който тръгва да воюва в името на безнадеждна кауза. Но за да заслужи правото да бъде митологизиран, той е длъжен да постигне нещо чрез смъртта си, дори да не е нищо повече от това да задържи лошите за още час-два.

Това беше общовалидно правило дори на древната Земя. Така например, преди Роланд да се превърне във всепризнат герой, неговото вироглавство по отношение на Ронцесвал е трябвало да се превърне от незначителна засада, устроена от досадни баски, в грандиозна отчаяна съпротива срещу няколко милиона сарацини. Къстър и хората му би трябвало да свършат нещо смислено, вместо онова, което действително са свършили, за да стигнат до Литъл Виг Хорн — пияни, необучени, пренебрегнали разузнавателните сведения и почти без никакъв план какво ще правят там, за където са тръгнали.

Имаше едно изключение; камикадзетата през Втората световна война, полетели към смъртта единствено с лишената от всяка логика надежда, че смъртта им ще промени хода на историята поради някакво чудо. За представителите на други култури те бяха психично болни, пияни или дрогирани. Единствено собствената им култура ги беше превърнала в герои.

За таанците камикадзетата биха били твърде понятни.

„Бойният план“ на лейди Атаго беше да полети директно към Кавит. „Форез“ щеше да се промъкне някак през кордона от имперски флотилии и да нападне самия Кавит. Разбира се, щяха да измрат до крак.

Но това щеше да промени хода на войната.

Екипажът беше твърдо убеден. Може би дори лейди Атаго беше убедена отчасти.

Но по-съществени за Атаго бяха честта и възмездието за понесеното поражение. Беше допуснала някаква — без да има абсолютно никаква представа каква точно — грешка. Войната вече би трябвало да е приключила. С победа на Таан. Дори мисълта за всеки други вариант беше невъзможна.

„Невъзможен“ беше подходяща дума и за плана й.

„Панипат“, който нямаше да полети никога повече, беше лишен от ракети, въоръжение, продоволствие и малобройния си добре обучен екипаж. „Форез“ пък летеше само с осемдесет процента от пълния си състав. Така или иначе разполагаха с почти сто седемдесет и пет процента над утвърдения основен товар оръжейни системи, с които беше проведена само една-единствена пробна стрелба по време на пробния полет от корабостроителницата до Хийт.

Обикновено един боен кораб се ескортираше от сравнително многобройна флота — крайцери, разрушители, роботизирани разузнавателни кораби, тактически съдове и доста на брой съпровождащи кораби.