Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 10

Двамата с Алекс бяха открили възможност за измъкване от планетата, когато ги бяха пратили наряд на една от площадките за кацане. Бяха забелязали един миниатюрен четириместен куриерски кораб, някога последна дума на технологията, но сега използван като совалка между световете. Макар да беше вехтория, корабчето си имаше и двигатели „Юкава“, и Антиматерия–2. Всичко, което им оставаше да направят, беше да го задигнат.

Би трябвало с лекота да изминат няколкото километра от лагера до площадката. Но това им отне повече време, отколкото предполагаха. Нито един от двамата не си беше дал сметка, че естествената последица от недохранването е нощната слепота.

Така че въпреки „богомолските“ си умения се запрепъваха в мрака като необучени цивилни. Единствено рефлекторните им умения от нощните и безмълвни акции на „Богомолка“ ги спасиха от разкриване, докато се промъкваха покрай пръснатите около лагера ферми.

— Докат’ имаме някоя и друга секунда — подхвърли Алекс, — що не ти разкажа за пъпчивите змии?

— Ако посмееш, ще те ликвидирам.

— М’чето си’й изгубило чуството за хумор — оплака се Алекс на заспалия в кутията смрадливец. — Ей ти го оня задник там.

Часовоят се разхождаше под тях.

Защитната система на площадката беше комплексна: обикалящ караул, телена ограда, патрулирана от наблюдаващи животни открита зона, втора телена мрежа и вътрешна електронна система.

След като изчислиха интервалите на появяването на часовоя, Стен и Алекс допълзяха до първата телена ограда. Алекс потупа малката кутия.

— Айде, миризливецо, вър’ да си заслужиш платата.

Открехна капака и смрадливецът изскочи. Объркано от непознатата обстановка, зверчето се промуши през мрежата в откритата зона, седна и заоблизва козината си — чудеше се, все още неразсънено, накъде би могло да има вода. Мудният му мисловен процес беше прекъснат от ръмжене.

Каракаджуто — триметрова покрита с козина машина за смърт — се запоклаща към смрадливеца. Скункс-мечокът беше разгневен — нормално състояние за този вид. Но кръстоските и мутациите, на които таанците бяха подложили предходниците му, го бяха превърнали в още по-яростен звяр. Смътно съобразяваше, че двукраките са единствените му врагове, но беше принуден да се държи любезно с онези двукраки, които го хранеха, и да унищожава останалите. Освен това не му позволяваха да се размножава и да си бележи територия.

Това каракаджу беше прекарало цели пет години от живота си, бродейки напред-назад по ограничения от мрежите коридор — без абсолютно нищо, което да облекчи страстите му.

И ето ти го най-неочаквано този смрадливец.

Скункс-мечокът се понесе напред — подчиняваше се на инстинктите си и на обладалата го ярост.

Смрадливецът — също подчинявайки се на инстинктите си и обладалата го ярост — се завъртя, вирна подобната си на червей опашка над гърба си и изхвърли струята си.

Струята от аналните му жлези се стовари върху муцуната на каракаджуто. То се изправи на задните си лапи, изрева и като се опитваше да изтръгне отвратителната воня от ноздрите си, отстъпи, разкъсвано между инстинкта да се завре в някое убежище и желанието да намери двукраките, които да му помогнат.