Читать «Аутопсия» онлайн - страница 173

Знаехме кои бригади бяха извикани на местопрестъплението. Това, което не се бяхме сетили да проверим, бе кои са били униформените полицаи, които първи са пристигнали на местопрестъплението.

Може би беше някой полицай, който след работа или по време на дежурство седеше и разлистваше телефонния указател. Може би първият му контакт с жертвите е бил по телефона. Гласовете им го възбуждат. Той ги убива и след това прави така, че да е в същия район или достатъчно близо, за да може да бъде повикан на местопрестъплението, когато трупът е открит.

— Най-добре ще е да се държим за Мат Питърсън — обърна се Уесли към Марино. — Още ли е в града?

— Доколкото знам, да.

— Мисля, че ще е най-добре да се говори с него, да се разбере дали жена му е споменавала за рекламни агенти, които са й се обадили по телефона, дали някой не е звънял, за да й каже, че е спечелила някаква викторина, или пък за проучване на общественото мнение. Всичко, свързано с телефона.

Марино отмести стола си назад.

Реших да си мълча. Да не казвам направо какво мисля. Вместо това попитах:

— Колко трудно би било да се получат разпечатки или записи на обажданията в полицията тогава, когато са били намерени труповете? Искам да видя точните часове, когато на полицията е съобщено за всяко убийство, в колко часа е пристигнала полицията, особено в случая с Лори Питърсън. Моментът на настъпването на смъртта може да се окаже много важен за установяването на часа, в който убиецът свършва работа, при положение че наистина работи нощем.

— Няма проблеми — отвърна Марино разсеяно. — Ако искаш, ела с мен. След като говорим с Питърсън, можем да отскочим до стаята на телефонистите.

Мат Питърсън не си беше у дома. Марино остави визитната си картичка под месинговото чукче на вратата на апартамента, в който живееше Питърсън.

— Не че очаквам да ми се обади — промърмори той, когато колата бавно се вля в потока на главната улица.

— А защо не?

— Когато идвах миналия път, той дори не ме покани да вляза. Заклещи вратата като барикада. След като благоволи да си завре лицето в анцуга, почти ми каза да се разкарам и ми затвори вратата под носа. Заяви, че за в бъдеще щял да говори с адвоката си. И също, че детекторът на лъжата доказвал неговата невинност и че нарочно съм го преследвал.

— А то сигурно си е точно така — казах сухо.

Марино ми хвърли един поглед и почти се усмихна.

Напуснахме западната част и отново се насочихме към центъра.

— Преди малко спомена за някакъв йонен тест, който показал наличието на боракс — реши той да смени темата. — Значи не си се спряла на театралния грим?

— В него няма боракс — отговорих аз. — Има нещо, което се нарича „Слънчева руменина“, и то е реагирало на лазера. Но не съдържа боракс. Вероятно Питърсън е оставил свои отпечатъци по тялото на жена си, защото я е докоснал, докато по ръцете му е имало от тази „Слънчева руменина“.