Читать «Обществото на Жулиет» онлайн - страница 9

Въпросът остана да виси във въздуха неизречен.

Отговорът дойде неочаквано някъде зад мен, прошепнат заговорнически.

— Тоя е луд.

Обърнах се и погледнах право в чифт светли, почти искрящи зелени очи; под тях видях плътни, чувствени устни, извити в кокетна усмивка. Така се срещнах с Анна. Наведена към мен от задния ред, шепнейки в ухото ми точно пред погледа на Маркъс.

Познавах я, естествено. Беше от моя курс: руса, дребна и съблазнителна; суперсекси; момиче, след което сигурно всички са се обръщали още от гимназията. Тя бе момичето, с което всички момичета искат да са приятелки, а всички момчета — да чукат.

Възпитана съм като католичка и са ме учили, че не бива да мислим за секс, нито да изпитваме удоволствие от него. Едва след като започнах да излизам с Джак, дълго време след изгубването на девствеността си, спрях да се чувствам объркана и притеснена и започнах да се наслаждавам на секса.

Анна изглеждаше като човек, който никога не е имал такива задръжки. Тя умееше да флиртува, държеше се свободно, естествено, на лицето й винаги имаше усмивка. Погледнах я и видях някой, който се чувства добре в тялото си, наясно е със сексуалността си и с властта, която има. Тя ме заинтригува.

Случвало ли ви се е: срещате някого и от първата секунда, в която го погледнете, от мига, в който той ви проговаря, да знаете, че сте приятели?

Така се почувствах с Анна, когато тя каза „тоя е луд“. Сякаш чух собствения си глас, сякаш тя знаеше точно какво си мисля. Анна ме разбираше.

— Откъде знаеш? — прошепнах аз.

— Откъде да знам какво? — попита тя.

— Че си падам по Маркъс.

— Очевидно е — каза Анна. — Личи си по начина, по който го гледаш.

Така щеше да бъде с нас отсега нататък. Бяхме свързани с някаква тайна връзка.

Това, което не знаех тогава, бе, че тя вече бе чукала Маркъс.

И в онези редки случаи, когато Маркъс гледаше към мен, или поне така ми се искаше да вярвам, това не е било вярно.

Гледал е право през мен.

Към нея.

3

— Виждаш ли задника ми в огледалото?

Това казах на Джак в опит да привлека вниманието му.

Той се излежаваше на леглото една вечер, малко след началото на есенния семестър, и четеше някакъв доклад или нещо подобно.

Бях излязла от банята и лежах гола по корем на леглото, подпирайки се на лакти, за да мога да го виждам. Разголвах се пред него така, както Бриджит Бардо се показваше пред отчуждения си съпруг Мишел Пиколи в „Презрение“. Говорех на Джак с реплики от филма, за да видя как ще реагира.

Обичах да играя тази игра. Не да подлагам на изпитание любовта му, а да проверя желанието му към мен.

Той вдигна глава към огледалото за миг, каза „да“ и отново се зачете в папката в ръцете си.

Но нямаше да се отърве толкова лесно.

— Харесва ли ти това, което виждаш? — попитах аз.

— Какво? Естествено — отвърна той, без дори да откъсне поглед от страницата.

— Задникът ми изглежда ли дебел?

— Имаш прекрасен задник.

— Но дебел ли е?

— Имаш прекрасен, дебел задник — погледна ме той: погледна към мен, не към задника ми, усмихна се и се зачете отново.