Читать «Обществото на Жулиет» онлайн

Саша Грей

Саша Грей

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

Благодарности

Саша Грей

ОБЩЕСТВОТО НА ЖУЛИЕТ

Всички герои и събития в този роман, с изключение на тези, които очевидно са известни личности, са измислени и всяка прилика с реални лица, живи или мъртви, е чисто съвпадение.

Преди да продължите нататък, нека се разберем. Искам да направите три неща за мен.

Първо.

Не се обиждайте от нищо, което ще прочетете на следващите страници.

Второ.

Оставете задръжките си на прага.

Трето, и най-важното.

Всичко, което ще видите и ще чуете от тук нататък, си остава между нас.

Добре. Сега, да скачаме в дълбокото.

1

Ако ви кажа, че съществува таен клуб, чиито членове са само най-могъщите хора на обществото — банкери, богаташи, медийни магнати, директори на компании, адвокати, служители на реда, търговци на оръжие, военни, политици, държавни служители и дори висши сановници от католическата църква, — ще ми повярвате ли? Не говоря за илюминатите. Нито за Билдърбъргската група1, „Бохемската горичка“2 или някой друг затворен клуб, в който се кроят планове за икономическо завладяване на света.

Не. На пръв поглед този клуб е много по-невинен.

На пръв поглед.

Но ако надникнем под повърхността, нещата са съвсем други.

Срещите в него са нередовни, провеждат се тайно. Понякога в отдалечени и скрити от любопитни очи места. Мястото никога не се повтаря. Обикновено дори не е в една и съща часова зона.

И тези места, тези хора… Нека не си говорим глупости, нека кажем кои, или по-скоро — какви точно са те. Господари на вселената. Или поне Директори на познатата ни Слънчева система. И така, тези хора — Директорите — те използват въпросните сбирки като жизненонужното им време, в което разпускат от важния си и напрегнат бизнес, а

именно — прецакването на света. Той и без това си е достатъчно прецакан, но те не спират, опитват се да го начукат на колкото се може повече хора и мечтаят да измислят още по-садистични и изродски начини за измъчване, поробване и обедняване на останалото жалко народонаселение.

И какво правят в дните си за почивка, когато искат да се откъснат от важната си работа?

Не е ли очевидно?

Продължават да чукат.

Виждам, че не сте съвсем убедени. Добре, ще го кажа така.

Срещали ли сте някога автомобилен механик, който изобщо не харесва коли? Професионален фотограф, който не прави нито една снимка, ако не е в студио с включено осветление? Пекар, който не яде кексчета?

Е, тези хора, Директорите — ще ги наричам вече така — са професионални ебачи.

Те ще ви чукат, докато отмалеете съвсем. Ще ви чукат, докато минат през вас и стигнат до върха. Ще ви чукат, докато изцедят всичките ви сили, пари, свобода и време. Ще продължат да ви чукат, докато ви закопаят на два метра под земята в гроба. А някои и тогава ще се пробват.

И какво правят, когато не вършат това?

Естествено…

Трябва да знаете още нещо. Влиятелните хора са като знаменитостите. Те обичат да се мотаят заедно. Постоянно. Ще ви повтарят до втръсване, че е така, защото никой друг не би разбрал какво е да си на тяхно място. Истината е, че просто не желаят да се смесват с по-нисшите слоеве, с мнозинството от недодялани и вонящи плебеи, които се кефят максимално, когато станат свидетели на падението на богатите и могъщите. Падение, за което е виновно единственото нещо, успяващо, винаги, без изключение, да ги спре поне за малко: сексът.