Читать «Сабриел» онлайн - страница 14

Сабриел трепна и се обърна възможно най-бързо, ските й се плъзнаха на една страна, а вещите й — на друга, и образуваха около главата й Кръста на свети Андрю. Гласът принадлежеше на едър, но доста млад войник, чиито наболи мустаци бяха по-скоро свидетелство за бойните му амбиции, отколкото доказателство за такива. На ръкава му имаше две златни ивици, но не носеше бронираната ризница и каска, които Сабриел бе видяла у другите. От него се носеше миризма на крем за бръснене и талк, и той бе толкова чист, лъснат и самовлюбен, че тя веднага го класифицира като роден бюрократ, понастоящем облечен като войник.

— Аз съм гражданка на Старото кралство — отвърна тихо, гледайки го в червеното, пламнало лице и дребни очички така, както мис Прионт бе обучавала своите момичета да инструктират нисшестоящата домашна прислуга, когато им преподаваше Етикет IV. — Завръщам се там.

— Документите! — настоя войникът, обзет от моментно колебание след думите й. — За Старото кралство.

Сабриел се усмихна хладно (това също бе част от обучението при мис Прионт) и извърши ритуално движение с върховете на пръстите си — символът на разкриването, на превръщането на невидимите неща във видими, на разтварянето. Докато пръстите й го чертаеха, тя оформи символа в съзнанието си, свързвайки го с документите, които носеше във вътрешния джоб на кожената си туника. Очертаният с пръсти и мислено нарисуваният символ се сляха, и документите се озоваха в ръката й. Паспорт от Анселстиер, както и много по-редкият документ, който Граничното командване в Анселстиер издаваше на хора, които пътуваха и в двете страни: ръчно подвързан, отпечатан с ръчна преса върху ръчно изработена хартия, с нарисуван от художник портрет вместо снимка и отпечатъци от палците на ръцете и краката с лилаво мастило.

Войникът премигна, но не каза нищо. Навярно, помисли си Сабриел, когато той взе предоставените документи, мъжът бе решил, че това е някакъв салонен трик. Или може би просто не бе забелязал. Може би магията на Хартата бе нещо обичайно тук, толкова близо до Стената.

Войникът прегледа документите й внимателно, но без особен интерес. Сабриел вече бе сигурна, че той не заема важен пост, заради начина, по който прелистваше специалния й паспорт. Очевидно никога досега не бе виждал такъв. Тя закачливо започна да преплита пръсти в знака на Хартата, който означаваше сграбчване или хващане, за да изтръгне документите от ръцете му и да ги върне в джоба си, преди дребните му очички да проумеят какво става.

Но още в първия миг на движението, тя усети пламъка на друга магия на Хартата от двете си страни и зад себе си — и чу тропота на подковани обувки по асфалта. Главата й рязко отскочи от документите и тя почувства как косата й падна върху челото, докато се оглеждаше в двете посоки. От бараките и окопите наизлязоха войници, хванали мечове и щитове в ръце и с пушки на рамо. Някои от тях носеха значки, от които тя разбра, че са магове на Хартата. Пръстите им образуваха предпазни символи и бариери, които щяха да приковат Сабриел на място, да я привържат към сянката й. Груба магия, но мощно насочена.