Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 2

— Абсолютно правилно — заявявам убедено и ведро, сякаш да му кажа „Ами да, всеки го прави, нали така?“.

Логистично. Това пък какво беше, а?

О, Боже, ами ако ме попитат какво значи „логистично“?

Не изглупявай, Ема! Никой няма да вземе да те пита какво означава „логистично“. Така де, и аз съм маркетинг специалист като тях, нали? Повече от ясно е, че ги знам тези неща.

Все едно, ако пак я споменат тази дума, просто ще сменя темата. Или пък ще кажа, че съм надживяла логистичното (каквото и да значи) или нещо подобно.

Най-важното е да изглеждам самоуверена и делова. Мога да го направя! Това е големият ми шанс и в никакъв случай няма да го прецакам.

Седя в един от офисите на щабквартирата на „Глен Петрол“ в Глазгоу. От време на време хвърлям поглед към отражението си в стъклото на прозореца, за да се уверя, че изглеждам като истинска бизнесдама. Косата ми е опъната назад, нося дискретни обеци (точно както ни съветват в статиите „Как да спечелим работата, за която кандидатстваме“) и съм в страхотния си нов строг костюм на „Джигсоу“. (Така де, почти нов — купих си го втора ръка от магазина на организацията „Ракови изследвания“, приших му копче на мястото на липсващото и изобщо не си личи, че е носен.)

Тук съм като представител на „Пантера Корпорейшън“, където работя. Това съвещание е за последно уточняване на подробностите по договора с „Глен Петрол“ за промоция на „Пантера Прима“ — лансираната от нашата корпорация безалкохолна газирана напитка за спортисти с аромат и вкус на къпини. Тази сутрин долетях със самолет от Лондон специално с тази цел. (Компанията ми плаща билета и изобщо всичко!)

Когато пристигнах, типовете от отдела по маркетинг на „Глен Петрол“ на секундата се впуснаха да обсъждат надълго и нашироко промоциите за пролетени въздушни мили и колко било уморително да летиш до Вашингтон без прекъсване — с други думи, взеха да се фукат кой е имал най-най-много служебни пътувания. Мисля, че блъфирах доста успешно. (Само дето казах, че съм летяла с „Конкорд“ до Отава, а излезе, че „Конкорд“ не лети до Отава.) Истината е, че това ми беше първото пътуване във връзка с някаква сделка на компанията.

Добре де! Истинската истина е, че това беше изобщо първата сделка, която ми поверяваха. Работех вече от единадесет месеца в „Пантера Корпорейшън“ като асистент в отдела по маркетинг, но до този момент единственото, което ми даваха да правя, беше да набирам текстове на компютъра, да фотокопирам материали, да уреждам съвещанията на другите, да им нося сандвичите и да прибирам дрехите на шефа от химическо чистене.

Така че сегашната ми задача е моят голям пробив в професионално отношение. И аз се надявам тайничко, че ако се справя добре, може й да бъда повишена в ранг на специалист. В онази обява за работа, която ме привлече да кандидатствам в „Пантера Корпорейшън“, се казваше „възможност за служебно повишение след изтичането на една година“. Следващия понеделник ми предстоеше да се срещна с моя шеф, Пол, за „годишна оценка на служителя“, за която в брошурата на корпорацията се казваше, че е „идеален случай за обсъждане на възможностите за напредване в кариерата“.