Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 173
Софи Кинсела
Но той изобщо не вдига поглед към мен. Вратата се затваря и лимузината потегля. След миг изчезва от погледа ми.
Оставам да стоя на пътя… обляна в сълзи… Сама.
XXVI
След известно време идвам на себе си дотолкова, че с препъване да се довлека до сградата, където гледахме представлението. Сварвам Лиси и Джемима все още в малкия офис. Джемима седи свита и трепереща от ужас, а Лиси я ругае ядно, надвесена над нея като богиня на възмездието.
— Тъпа, самовлюбена, егоистична кучка! Повръща ми се от теб, да знаеш!
Бяха ми казвали, че в съдебната зала Лиси прилича на злобен ротвайлер, но никога до този момент не я бях виждала в този й образ. Да си призная, и аз самата се уплаших, като видях яростните светкавици в очите й.
— Ема, кажи й да спре! Накарай я да престане да ми крещи! — изхленчва умолително Джемима.
— Какво стана? — пита Лиси с надежда в гласа.
Мълчаливо поклащам глава.
— О, Ема! — прехапва тя устни съчувствено.
— Чуй ме, Джемима! — обръщам се към хленчещата ни съквартирантка. — Накарай този твой журналист да забрави за цялата тази история! Трябва да го спреш, разбра ли? Веднага!
— Вече го спрях! — отвръща ми тя намусено. — Лиси ме накара да му се обадя. Няма да рови повече.
— Откъде си толкова сигурна?
— Няма да посмее да направи нещо, което би ядосало мама. Той печели доста от нея.
Питам Лиси с поглед дали можем да й вярваме, но тя само свива рамене колебливо. Тръгвам неуверено към вратата, но изведнъж се сещам и се обръщам.
— Предупреждавам те, Джемима — казвам й аз с възможно най-суров израз на лицето. — Ако нещо от това се появи във вестниците… каквото и да било… ще кажа на всички, че хъркаш.
— Не хъркам! — сопва ми се Джемима.
— Хъркаш и още как! — намесва се и Лиси. — Като дъскорезачка. И още, ще кажем на всички, че си купила онова твое палто на Дона Каран от магазин за дрехи втора употреба.
Джемима изписква от ужас:
— Не е вярно!
— Вярно е! Видях торбичката — обаждам се аз. — И още, ще кажем на всички, че перлите ти са изкуствени, а не истински!
Джемима ужасено затулва уста с ръка.
— …и още, че изобщо не готвиш сама ястията, които поднасяш на гостите си…
— …и още, че снимката, на която си с принц Уилям, е монтаж…
— …и още, отсега нататък ще казваме на абсолютно всеки мъж, с когото тръгнеш да излизаш, че целта ти е единствено диамант на пръста! — завършвам триумфално и поглеждам Лиси с благодарност за подкрепата.
— Добре! Добре! Разбрах! Обещавам да забравя цялата тази история! Кълна се! Само, моля ви, не споменавайте, че съм купила палтото си от магазин за дрехи втора употреба! — нарежда през сълзи Джемима. После поглежда умолително към Лиси и пита; — Мога ли да си тръгна?
— Да, можеш — презрително я отпраща с ръка Лиси и Джемима се измъква бързо-бързо.
Когато вратата се затваря зад гърба й, аз поглеждам любопитно Лиси и питам: