Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 171

Тя ме хваща за ръката и ме повежда към някакъв малък офис.

— Не! — дърпам се аз. — Вървете си, Джемима! Веднага!

— Глупости! — срязва ме тя и се обръща към Мик, който ни следва по петите и затваря вратата след себе си. — Казах ти, че ще се дърпа, нали?

— Мик Колинс — навира той в ръката ми визитката си. — Радвам се да се запознаем, Ема. Хайде сега, успокой се. Няма защо да се тревожиш — усмихва ми се насърчително той, явно свикнал да се разправя с хистерични жени, които му крещят да се разкара. — Нека седнем и да си поговорим малко…

— Вижте, станало е недоразумение — опитвам се да говоря учтиво аз. — Няма за какво да говорим.

— Не, има! — намесва се Джемима. — Този задник Джак Харпър постъпи адски подло с теб. И трябва да си получи заслуженото. Нали, Мик?

— Абсолютно правилно — отговаря той и леко накланя глава настрани, сякаш да ме оцени по-добре. — Доста е привлекателна — подхвърля на Джемима. После отново се обръща към мен. — Мислим да добавим към основния материал и интервю с теб. Един вид „Моята забежка с големия шеф“. Доста добри пари можеш да изкараш от това.

— Не! — извиквам ужасено.

— Ама че си глупачка, Ема! — срязва ме Джемима. — Имаш ли изобщо представа какви пари вади Моника Люински на година?

— Ти си луда! — зяпвам я невярващо. — Тотално си откачила! Ти си за лечение, Джемима!

— Правя го за твое добро, глупачко! — озъбва ми се тя.

— Не е за мое добро! — извиквам, цялата пламнала. — Аз… ние с Джак… може да сме пак заедно!

Настъпва миг мълчание.

— Толкова по-добре! — възкликва Джемима. — Това ще го накара да седи на нокти и да внимава какво прави. Ще му покаже кой е шефът. Давай, Мик.

— Интервю с Ема Коригън. Вторник, петнадесети юли, девет и четиридесет вечерта — изрича бързо Мик. Поглеждам го и замръзвам от ужас. Насочил е към мен репортерски касетофон. — За първи път си срещнала Джак Харпър в самолет. Би ли ни казала откъде излетяхте и накъде пътувахте? — казва той делово в микрофона, после ми подхвърля с усмивка: — Дръж се непосредствено. Все едно говориш с приятелка по телефона.

— Спри го! — разкрещявам се аз. — Махайте се! Вървете си!

— Стига се прави на интересна, Ема — скастря ме нетърпеливо Джемима. — Мик все едно ще открие каква е тайната, независимо дали ще му сътрудничиш или не, така че по-добре…

Млъква рязко и чувам вратата зад гърба ми да се отваря.

Пред очите ми притъмнява.

Само да не е… Моля те, Боже, нека не е…

Никога през живота си не съм била по-ужасена.

— Ема? — казва Джак и влиза, понесъл две чаши с вода в едната си ръка. — Добре ли си? Нося ти минерална и газирана, защото не бях съвсем сигурен каква…

В следващата секунда забелязва Джемима и Мик. Забелязвам удивения му поглед, когато вижда визитката на Мик в ръката ми. После очите му се спират върху работещия касетофон и лицето му изведнъж се вкаменява.

— Аз изчезвам — заявява Мик на Джемима, бързо прибира касетофона в джоба си, грабва си раницата и се измъква през вратата.

Известно време никой не проговаря. Чувам единствено бумтенето на сърцето и бученето в главата ми.