Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 156

Гледа ме настойчиво в очите. Усещам гърлото ми да се свива. Всичко в главата ми се обърква. И усещам как за миг омеквам. Но само за миг.

— Всичко това е много хубаво — казвам с разтреперан глас. — Но ти ме посрами пред всички. Ти ме унижи, Джак!

Обръщам се и тръгвам да пресичам улицата.

Джак тръгва след мен.

— Нямах намерение да ги говоря всички тези неща. Изобщо нямах намерение да казвам каквото ида било. Повярвай ми, Ема! Съжалявам за това толкова, колкото и ти. В мига, в който дойдох на себе си и осъзнах какво съм казал… помолих ги да отрежат тази част от интервюто. И те ми обещаха, но… не го направиха… — Той поклаща озадачено глава. — Не знам как стана, Ема. Бях като… Неволно се… увлякох.

— Увлякъл си се, така ли? — Отново усещам да ме обзема ярост. Спирам и го поглеждам в лицето. — Ти съсипа живота ми, Джак!

Той ме поглежда изпитателно.

— Съсипал съм ти живота ли? Толкова ли е ужасно хората да знаят истината за теб?

— Ъъъ… ами… — Въпросът ме изненадва и за момент не знам какво да му отговоря. Но бързо идвам на себе си. — Дори не можеш да си представиш какво ми е на мен! Всички ми се смеят. Всички ми се подиграват. Целият офис. Артемис ме заяжда…

— Ще я уволня — заявява Джак твърдо.

Това ме хвърля в такъв шок, че неволно се изкикотвам, веднага се правя, че съм се закашляла.

— И Ник също ме заяжда…

— И него ще го уволня. — Джак се замисля за момент и добавя: — Какво ще кажеш за следното: ще уволня всеки, който те заяжда.

Този път не издържам и се разсмивам с глас.

— Няма да ти остане нито един служител.

— Нека! Така ми се пада! Това ще ми е за урок! Да се науча да мисля, преди да говоря. И да бъда по-тактичен.

За момент двамата стоим, загледани в очите си, под ярката слънчева светлина. Сърцето ми бие учестено. И аз самата не знам какво да мисля.

— Ема, хайде да се сдобрим — казва най-сетне Джак. — Искаш ли да отидем да обядваме? Или да пийнем по нещо? Или… да хапнем сладолед? — добавя той с лека усмивка.

Не отвръщам на усмивката му. Прекалено много съм объркана, за да се усмихвам. Усещам се някак раздвоена. Част от мен иска да му повярва. И да му прости. Но пък, от друга страна… имам чувството, че не всичко е наред. Знам, че има нещо, което… Изведнъж една мисъл изкристализира в ума ми.

— Джак… защо си бил в Шотландия? Онзи път, когато се запознахме?

Изразът на лицето му изведнъж се променя. Джак поглежда встрани.

— Ема, боя се, че това е нещо, което не мога да ти кажа.

— Защо? — питам, като се опитвам да звуча ведро.

— Защото… много е сложно.