Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 150

— Добър ден на всички — подхвърлям, като събличам жакета си и го премятам на облегалката на стола зад бюрото ми.

— Ема! — възкликва Артемис саркастично, с тон на престорено удоволствие, че ме вижда. — Ти се появи! Не може да бъде!

— Добро утро, Ема — излиза от офиса си Пол и ме поглежда изпитателно. — Добре ли си?

— Чудесно, благодаря.

— На твое разположение съм, ако… искаш да поговорим… за каквото и да било — казва Пол и за моя изненада изглежда искрено загрижен.

Хубава работа! Да не би да си въобразява, че ще взема да му плача на рамото „Джак Харпър ме използва“?

Бих направила подобно нещо само ако съм наистина, има наистина отчаяна.

— Благодаря, но… — Усещам, че се изчервявам. — Не, добре съм.

— Радвам се — казва Пол, замълчава за миг, а после продължава с по-делови тон: — Предполагам, че вчера изчезна така внезапно, защото си решила да поработиш на спокойствие вкъщи по проектите, които са ти възложени, нали?

— Ъъъ… да — измънквам, като се прокашлям неловко. — Точно така.

— Несъмнено си отхвърлила купища неотложни задачи, нали?

— Ъъъ… да… купища.

— Отлично. Така и предполагах. Продължавай сега работата си. Всички останали също. — Пол оглежда заплашително колегите ми и добавя: — И помнете какво ви казах!

— Да, разбира се — на секундата отговаря Артемис. — Помним, естествено!

Пол изчезва отново в офиса си, а аз пускам компютъра си и забивам неотклонно поглед в екрана му, докато го чакам да загрее. Всичко ще е наред. Само трябва да се съсредоточа в работата си, изцяло да…

Изведнъж дочувам някой да си тананика доста високо нещо… нещо познато… Това са…

„Карпънтърс.“

В следващия момент се присъединяват и други гласове.

— „Близо до теееб…“ — ехти нестроен хор.

— Добре ли си, Ема? — пита Ник, когато ме вижда да ги поглеждам подозрително. — Искаш ли носна кърпичка?

— „Близо до теееб…“ — подемат всички в унисон и чувам да се разнасят приглушени смехове.

С възможно най-голямо самообладание кликвам да отворя пощенската си кутия и се опулвам шокирано срещу екрана. Обикновено получавам най-много до десет имейла на ден, ако изобщо получавам нещо. Днес имам деветдесет и пет.

Татко: Държа да поговорим колкото се може по-скоро…

Мойра: Знам къде продават наистина удобни прашки…

Шарън: Добре де, и откога имаш връзка с него?!!

Фиона: Знам една диета, която…

Преглеждам бързо списъка и изведнъж сърцето ме прерязва.

Имам три имейла от Джак. Какво да правя? Дали да ги прочета?

Нерешително местя мишката насам-натам. Добре де, може би заслужава поне да му дам шанс да обясни…

— О, Ема! — подхвърля Артемис най-невинно, като приближава към бюрото ми с найлонова торбичка в ръка. — Нося ти една жилетчица… Мисля, че ще ти хареса. На мен ми е малка, а е много хубава… Сигурно ще ти стане, защото… — Млъква за секунда, поглежда към Каролин и довършва: — …е осми номер.

Двете избухват в истеричен кикот.

— О, Ема, исках да ти кажа… — примъква се към бюрото ми и Ник. — Видя ли новата секретарка в администрацията? Страхотна е, нали? — пита той и ми намига, а когато вижда, че го гледам тъпо, добавя: — Има страхотна моряшка подстрижка, носи гащиризон и…