Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 147

Двете се обръщат едновременно и впиват в мен очаквателен поглед.

— Ама аз не знам никакви негови тайни — измънквам смутено.

— Няма начин да не знаеш! — отсича Джемима.

— Сигурно знаеш. Нали той ти е споделял всичко? — отбелязва Лиси.

— Не, не знам. — Усещам да ме залива нова вълна на унижение. — Ти беше права, Лиси. Само аз му споделях всичките си тайни. Той нищо не ми казваше. Изобщо не сме били сродни души. Каква съм глупачка!

— Не, не си глупачка, Ема! — съчувствено потупва ръката ми Лиси. — Просто си била доверчива.

— То е все едно! — мрачно упорствам аз.

— Няма начин да не знаеш поне нещо! — казва решително Джемима. — Спала си с него, за Бога! Той сигурно има някаква тайна. Някое слабо място.

— Ахилесова пета — подхвърля Лиси услужливо.

Джемима й хвърля снизходителен поглед.

— Не е нужно непременно да е свързано с краката му — пояснява ми тя. — Всичко може да свърши работа. Хайде, мисли! Сети се за нещо!

Послушно затварям очи и напрягам мозъка си. Тайни… Някаква тайна на Джак… Мисли, Ема, мисли!

И изведнъж се сещам. Шотландия! Отварям очи и усещам да ме залива вълна на радостна възбуда. И аз знам една от неговите тайни!

— Какво? — жадно пита Джемима. — Сети ли се за нещо?

— Той… — започвам, но веднага прехапвам език.

Нали бях обещала на Джак да не казвам! Обещах му го!

Но пък… какво от това? Защо изобщо трябва да спазвам каквото и да съм му обещала? Да не би той да запази моите тайни?

— Бил е в Шотландия! — заявявам триумфално. — Първия път, когато се запознахме в самолета, той ме помоли да не издавам, че е бил в Шотландия!

— Че защо да не издаваш? — пита Лиси.

— Не знам.

— Какво е правил в Шотландия? — пита Джемима.

— Не знам.

Настава мълчание.

— Хм… — обажда се най-сетне Джемима. — Не бих казала, че това е кой знае колко посрамваща тайна, нали? Така де, и в Шотландия живеят доста умни хора. Не се ли сещаш за нещо по-подходящо? Например… той с перука ли е?

— Разбира се, че не! — отговарям възмутено.

Ама тя сериозно ли си мисли, че бих излизала с мъж, който носи перука?!?

— Ами в такъв случай ще трябва да измислиш нещо — заявява Джемима. — Преди тази история с учения мама е имала връзка с един политик, който е постъпил много гадно с нея. Така че тя пуснала слух, че той взема рушвети от комунистическата партия и се погрижила това да стигне до Камарата на лордовете. Това било добър урок за Денис!

— Да не би да става дума за… Денис Ливлин? — пита Лиси предпазливо.

— Аха. За същия.

— За Денис Ливлин, опозорения държавен секретар?! — зяпва я Лиси шокирано. — Който после цял живот се борил да изчисти опетненото си име и в крайна сметка свършил в клиника за душевно болни?

— Какво пък, да не е обиждал майка ми! — вирва брадичка Джемима. От джоба на халата й се разнася звън на часовник. — О, време е за педикюра ми!

Джемима се врътва и влиза в апартамента, а Лиси клати глава и настойчиво ми шепне:

— Тя е побъркана. Абсолютно откачена. Ема, да не си посмяла да измисляш разни работи за Джак Харпър.

— Няма, разбира се! — възкликвам възмутено. — Ти за каква ме имаш? Пък и все едно. Никога не бих могла да си отмъстя на Джак. По никакъв начин не бих могла да го нараня и унижа. Той няма никакви слаби места. Той е могъщ мултимилионер. А аз съм едно… най-обикновено… една… нищо и никаква… пълна нула!