Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 129

Млъквам задъхана. Всички ме гледат стреснато. Имам ужасното чувство, че всеки момент ще се разплача.

Срещам очите на Джак и той ми отправя лека, одобрителна усмивка. Хвърлям плах поглед към мама и татко. Двамата седят като парализирани, сякаш не знаят нито какво да направят, нито какво да кажат.

В нашето семейство не е прието да се проявяват бурни изблици на чувства.

Всъщност и аз самата не знам какво да направя сега.

— Ъъъ… трябва да тръгвам — казвам с треперащ глас. — Хайде, Джак. Чака ни работа.

Тръгвам като замаяна през моравата, препъвайки се в тревата. Чувствам се толкова силно наранена и обидена, че почти не съзнавам какво правя.

— Това беше направо фантастично, Ема! — казва ми тихо Джак. — Страхотна беше! Абсолютно… логистичен подход — добавя той по-високо, когато минаваме покрай Сирил.

— През целия си живот никога не съм говорила така — отговарям му тихо аз. — Изобщо никога не съм правила… оперативен мениджмънт — почти извиквам, когато минаваме покрай двама колеги от счетоводството.

— Досетих се — поклаща глава Джак. — Господи, тази твоя братовчедка е… маркетингова валидация.

— Абсолютна… финансова преценка — добавям бързо, докато минаваме покрай Конър. — Да, мистър Харпър, разбира се, че ще дойда да напечатам всичко това.

Успяваме някак да стигнем до къщата и да се качим на втория етаж, без никой да ни заговори. Джак ме повежда по коридора, после изважда ключ и отключва една от вратите. Влизаме в просторна, окъпана в светлина стая. С голямо двойно легло. Той заключва вратата зад нас и изведнъж отново се разтрепервам от нерви. Най-после. Най-после сме заедно. Сами в една стая. С легло.

В следващия миг мярвам отражението си в огледалото на стената и дъхът ми спира от ужас. О, Господи, напълно бях забравила, че съм облечена в грозната найлонова рокля на Снежанка. Лицето и очите ми са подпухнали и зачервени от плач. Косата ми стърчи на всички страни.

И през ум не ми беше минавало, че може да изглеждам толкова кошмарно.

— Ема, наистина съжалявам, че дадох повод за… — виждам погледа на Джак в огледалото. — Трябваше да си държа езика зад зъбите. Нямах никакво право да се намесвам в семейните ви работи по този начин. Но тази… тази твоя братовчедка направо ме изкара от кожата ми…

— Не — прекъсвам го, като се обръщам към него. — Това ми се отрази добре. Никога преди не съм казвала на Кери какво мисля за нея. Никога! Това беше… беше…

Настава миг мълчание. Джак е впил поглед в пламналото ми лице. Гледам го в очите, сърцето ми бие до пръсване, цялата треперя. В следващата секунда той изведнъж се навежда и ме целува.

Устните му разтварят моите и вече дърпа надолу ръкавите на роклята, разголва раменете ми, разкопчава сутиена. Разкопчавам ризата му. Устните му намират гърдите ми. Задъхвам се от възбуда. Той ме дръпва надолу и лягаме на затопления от слънцето килим.