Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 128

Седя като замръзнала на мястото си.

Това беше тайна! И трябваше да си остане тайна!

— Какво? — възкликва татко почти през смях, сякаш е чул някаква шега. — Ема е кандидатствала за работа при Кери?

— Не знам… не знам за какво става дума! — измънква Кери, но се изчервява.

— Мисля, че съм схванал правилно нещата — продължава Джак, дъвчейки. — Предложила ти е да работи дори без заплащане, само за да придобие опит… но ти въпреки всичко си й отказала. — Един миг той я гледа озадачено. — Интересно решение.

Забелязвам, че изразът по лицата на мама и татко бавно се променя.

— За късмет на нас тук, в „Пантера Корпорейшън“ — добавя Джак ведро. — Всички ние сме много щастливи, че Ема не е направила кариера в туристическата индустрия. Така че, предполагам, трябва да ти благодаря, Кери! Като един притежател на компания на друг — усмихва й се той. — Оказала си ни голяма услуга.

Кери изглежда тотално смазана.

— Кери, вярно ли е? — пита мама с остър тон. — Наистина ли си отказала на Ема, когато те е помолила за работа?

— Изобщо не си ни казвала за това, Ема — обръща се към мен татко безкрайно потресен.

— Беше ме срам — измънквам с треперещ глас.

— Разбира се, че те е било срам! — подвиква Нев, като отхапва от парче баница. — Да използваш семейните си връзки, за да се уредиш! Тогава Кери беше възмутена от наглостта ти. Нали, мила?

— Наглост ли? — повтаря мама невярващо. — Кери, ако си спомняш, ние ти дадохме парите, за да основеш компанията си. Изобщо нямаше да имаш никаква компания, ако не беше нашето семейство!

— Ама не! — възкликва Кери и мята убийствен поглед на Нев. — Станало е някакво… недоразумение! — Пооправя нервно косата си и отново ми се усмихва сладникаво. — Ема, с удоволствие ще ти помогна за работа. Трябвало е да ми кажеш по-рано! Звънни ми утре в офиса. Ще направя всичко, каквото мога, за да…

Отправям й изпълнен с ненавист поглед. Не, не мога да повярвам, че се опитва да представи всичко като недоразумение, все едно не е било. Лицемерна гадина!

— Не беше недоразумение, Кери! — казвам с възможно най-спокоен тон. — И двете много добре знаем какво стана. Помолих те за помощ, а ти ми отказа. Разбирам, компанията си е твоя и ти си в правото си да вземаш каквито сметнеш за добре решения. Но не се опитвай да извъртиш нещата така, сякаш не е имало такъв случай. Имаше!

— Ема! — възкликва Кери с нервен смях и посяга да хване ръката ми. — Глупаво момиче! Изобщо не съм допускала… Ако знаех, че е толкова важно за теб…

О, така ли?! Не знаела, че е важно?!

Дръпвам ръката си и усещам в душата ми да напират всички натрупвани с годините обиди и унижения от страна на Кери. Болката ми става нетърпима, не издържам и избухвам:

— Знаеше! Много добре знаеше, че е важно! Знаеше съвсем точно какво правиш! Знаеше колко съм отчаяна! Но откакто дойде в нашето семейство, ти непрекъснато се опитваш да ме потискаш и унижаваш. Подиграваш ми се за неуспешните ми кариери. Хвалиш се със собствените си успехи. Благодарение на теб през целия си живот съм се чувствала незначителна и глупава. Е, добре. Ти победи, Кери. Ти си звездата на семейството, а аз съм кръгла нула. Ти си олицетворение на успеха, а аз — на провала. Само не се преструвай, че си ми приятелка, ясно ли е?! Защото нито си ми приятелка, нито пък някога ще бъдеш!