Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 10

Стигам до вратата за отвеждане към нашия самолет и какво да видя? Бордовите карти ги събира същата стюардеса с френската плитка, която седеше през две столчета от мен на бара.

— Здравейте отново — усмихвам й се аз. — Какво съвпадение, нали?

Момичето ме гледа някак странно.

— Здравейте. Ъъъ…

— Какво има?

Защо ли изглежда толкова притеснена?

— Извинете, но… Знаете ли, че… — мънка тя и прави неопределен жест към гърдите ми.

- Какво да знам? — питам с учтива усмивка.

После поглеждам надолу и замръзвам със зяпнала уста.

Незнайно как копринената ми блузка се е разкопчала от само себе си, докато съм вървяла.

Сутиенът ми е изложен на показ! Моят розов дантелен сутиен! Същият, дето малко нещо се пораздърпа при прането!

(За да узнаете нещо повече за опасностите, дебнещи под пьт и над път съвременната делова жена, а също и как да подхождате към тях, прочетете „Маниашки наръчник на Алис К. (Как да оцелееш, да не полудееш и да откриеш идеалните обувки)“ от Каролин Нап, ИК „Кръгозор“, 2003 г. — Бел. ред.)

Ето защо значи онези хора са ми се усмихвали. Не защото светът е прекрасен, а защото аз съм Жената с раздърпания розов сутиен. О, ужас!

— Благодаря — смутолевям и припряно, с разтреперани пръсти и пламнала от унижение, започвам да се боря с копчетата на блузката си.

— Днес май не е най-щастливият ви ден — отбелязва съчувствено стюардесата, като протяга ръка за бордовата ми карта. — Съжалявам, но на бара нямаше как да не чуя какво казахте по телефона.

— Няма нищо — успявам да лепна на лицето си нещо като полуусмивка. — Така си е, не бих казала, че е най-щастливият ден през живота ми.

Настава кратко мълчание. Стюардесата гледа замислено бордовата ми карта.

— Вижте какво… — започва тя почти шепнешком, — какво ще кажете да ви сменя класата с по-висока?

— Да ми смените класата ли? — зяпвам я слисано.

— Е, заслужавате да ви се случи и нещо хубаво, нали?

— Ама наистина ли? Но… можете ли да го правите? Просто ей така, без нищо?

— Ако има свободни места — да, можем. Но умерено и дискретно, разбира се. Пък и този полет е много кратък, така че… — Стюардесата ми се усмихва заговорнически и добавя: — Но няма да казвате на никого, нали?

Отвежда ме в предната част на самолета и ми посочва с жест едно от широките, удобни кресла. Никога преди, в целия ми живот, не ми е била повишавана класата! Почти не ми се вярва, че ето, сега, тази стюардеса наистина го прави.

— Това първа класа ли е? — питам я шепнешком, оглеждайки почтително луксозната обстановка. От дясната ми страна мъж в изискан сив костюм пише нещо на лаптопа си, а две възрастни дами в ъгловите кресла си нагласят слушалките на главите.