Читать «Хотелът „При загиналия алпинист“ (Криминално-фантастична повест)» онлайн
Аркадий Стругацки
Annotation
Класиците на съвременната научна фантастика и може би най-известните руски фантасти зад граница, братя Стругацки започват писателската си кариера през 1959 г. с традиционната научно-техническа и приключенска фантастика. Социалният и психологическият момент се засилва и става доминиращ във втория период на творчеството им.
Снежната буря и падналата лавина са затворили пътищата и старият хотел „При загиналия алпинист“, в който отсяда инспектор Петер Глебски, остава откъснат от външния свят, а гостите му — заложници на зимата… и един на друг. Постепенно полицаят се оказва в центъра на тайнствени събития. Един от гостите е намерен мъртъв. Глебски започва разследване, което го обърква още повече, принуждавайки го да търси отговори там, където те са малко вероятни. Да развърже възела от тайни, му „помага“ като по чудо спасилият се изпод лавината последен гост — дошъл незнайно откъде, да прибере себеподобните си от Земята…
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Епилог
info
notes
1
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Хотелът „При загиналия алпинист“
Криминално-фантастична повест
„Както съобщават, в окръга Винги, близо до град Мюр, се е спуснал летателен апарат, от който излезли жълто-зелени човечета с по три крака и осем очи. Жадната за сензации булевардна преса побърза да ги обяви за пришълци от космоса…“
Глава 1
Спрях колата, излязох и снех тъмните си очила. Всичко беше така, както ми беше разказвал Згут. Хотелът беше двуетажен, жълт със зелено, над входа биеше на очи траурната фирма „ПРИ ЗАГИНАЛИЯ АЛПИНИСТ“. Високите пухкави преспи, отстрани на главния вход, бяха набодени е разноцветни ски — наброих седем чифта, единият беше с обувките. От покрива висяха мътни надиплени висулки, дебели колкото човешка ръка. От крайния десен прозорец на първия етаж надникна нечие бледо лице, парадната врата веднага се отвори и на главния вход се появи плешив набит човек с избеляла кожена жилетка, върху риза от лавсан. С тежка бавна крачка той се приближи и се спря пред мен. Имаше грубо червендалесто лице и шия на борец тежка категория. Не ме и поглеждаше. Неговият меланхоличен поглед беше устремен някъде встрани и изпълнен с печално достойнство. Несъмнено, това беше самият Алек Сневър, собственикът на хотела и долината „Гърлото от бутилка“.
— Там… — каза той с неестествено нисък и глух глас. — Ето там се случи това. — Той посочи с ръка. В нея държеше тирбушон. — На онзи връх…
Обърнах се и с присвити очи погледнах сивосинкавата зловеща отвесна стена, която ограждаше долината на запад, бледите езици сняг върху нея, нащърбеното било, откройващо се като нарисувано върху сочно синята повърхност на небето.
— Откачила се куката — все със същия глух глас продължаваше собственикът. — Двеста метра той е летял по вертикала надолу, към смъртта и за нищо не е могъл да се хване по гладкия камък. Може би е викал. Никой не го е чул. Може би се е молил. Чувал го е само бог и земята потреперила, когато той грохнал върху нея заедно с четиридесет и две хиляди тона кристален сняг…
