Читать «Гола в смъртта» онлайн - страница 8

— Добър ден. Добре дошли в „Парадайс“. Нуждите на вашата красота и вашето спокойствие са нашите единствени задължения. Бихте ли желали да се подкрепите с нещо, докато чакате личния си консултант?

— Разбира се. Кафе, черно кафе.

— Добре. Какъв сорт предпочитате? Натиснете „С“ на клавиатурата пред вас, за да разгледате списъка с възможностите, които предлагаме.

Ив сдържа усмивката си и изпълни инструкциите. Следващите две минути прекара в размисъл върху възможностите, а накрая стесни избора си между „Френска Ривиера“ и „Карибска сметана“.

Докато се колебаеше, вратата отново се отвори. Примирена, тя стана и се изправи лице в лице с едно натруфено плашило. Розова риза и тъмносини памучни панталони. Косата му падаше свободно назад и откриваше болезнено слабо лице, което хармонираше с нюанса на панталоните му. Подаде ръка на Ив, леко я стисна и се вгледа в нея с нежен и плах поглед.

— Ужасно съжалявам, полицай. Много съм смутен.

— Искам информация за Шарън Деблас. — Ив отново извади значката си и му я поднесе, за да я разгледа внимателно.

— Да, да, лейтенант Далас. Добре ви разбрах. Трябва да знаете, разбира се, че данните за нашите клиенти са строго поверителни. „Парадайс“ има репутация на дискретно място с отлично качество на предлаганите услуги.

— А вие трябва да знаете, разбира се, че мога да взема заповед, господин…

— О, Себастиан. Просто Себастиан. — Той махна с кльощавата си ръка, на която блестяха множество пръстени. — Не поставям под съмнение вашите права, лейтенант. Но ще бъдете ли добра да ми кажете кои са причините за разследването?

— Провеждам разследване във връзка с убийството на Деблас. — Тя изчака реакцията и мислено отбеляза изумлението, което блесна в очите му, както и пребледняването на лицето. — Останалата информация по случая е строго секретна.

— Убийство! Мили Боже, нашата прекрасна Шарън е мъртва? Трябва да има някаква грешка. — Той се свлече в стола, главата му се отпусна назад, очите му се затвориха. Когато мониторът му предложи нещо освежително, той отново махна с ръка. Проблесна светлина от обсипаните му с бижута пръсти. — Боже, разбира се. Имам нужда от едно бренди, скъпа. Глътка „Тревали“.

Ив седна до него и извади записващото си устройство.

— Разкажете ми за Шарън.

— Изумително създание. Във физическо отношение — зашеметяваща, разбира се, но имаше и нещо друго. — Брендито му пристигна в стаята върху една безшумна автоматизирана количка. Себастиан отпи и преглътна шумно. — Тя имаше безупречен вкус, великодушно сърце и остър ум.

Той отново обърна плахите си очи към Ив.

— Видях я само преди два дни.

— По работа ли?

— С нея имах постоянен ангажимент всяка седмица по половин ден. През седмица оставаше по цял ден. — Той издърпа едно бледожълто шалче и леко попи очите си. — Шарън много се грижеше за себе си, винаги гледаше да е безупречна.