Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 94
Л. Рон Хабърд
— За какво си ги разпитвал?
— Във връзка с бунта.
Нъмф веднага наостри уши.
Търл постави апарата върху бюрото и се приготви да пусне записите на „интервютата“, но преди това каза:
— Разбира се, всички те са строго секретни. Беше им обещано, че никой няма да ги чуе, а и не знаеха, че записвам.
— Много умно. Много умно — повтори Нъмф. Той остави купата с кербанго и целият се превърна в слух.
Търл пускаше дисковете един след друг. Резултатът напълно потвърди очакванията му. Нъмф ставаше все по-мрачен и по-мрачен. След като записът свърши, той си наля пълна купа с кербанго и я изпи наведнаж. Облегна се назад и зачака.
Търл си помисли, че най-после може да види един психло с гузна съвест. Нъмф гледаше като подгонено животно.
— Следователно — каза Търл — най-добре ще е всичко да се пази в пълна тайна. Не можем да допуснем служителите да разберат, че всички мислят еднакво. Това би довело до конспирация и до бунт.
— Да! — побърза да се съгласи Нъмф.
— Ето — продължи Търл, — приготвил съм някои документи и заповеди във връзка с това — постави купчината върху бюрото. — Първо една заповед, която ме упълномощава да взема всички необходими мерки с оглед на нововъзникналите обстоятелства.
— Да! — пак се съгласи Нъмф и я подписа.
— Втората е за обезоръжаването на всички рудници. Събраните оръжия ще бъдат заключени на едно място.
— Да! — каза Нъмф и я подписа.
— Следващата предвижда всички бойни самолети да бъдат събрани и запечатани, разбира се, с изключение на тези, които използвам аз.
— Да! — потвърди Нъмф и я подписа.
Търл взе готовите заповеди и остави Нъмф да прочете следващата.
— Какво е това?
— Разрешение за лов на животни с оглед на това те да бъдат обучени за работа с машините, така че добивът и транспортирането на рудата да продължат дори при смъртни случаи на психлоси или стачка.
— Мисля, че е невъзможно.
— Това е само начин работниците да бъдат сплашени и да започнат да работят. И двамата знаем много добре, че е невъзможно.
Нъмф се поколеба, но подписа, след като прочете: „Извънреден план за действие по спешност, алтернативна стратегическа разработка. Цел — възпиране на персонала от стачни действия.“
И тогава Търл допусна голяма грешка. Взе последната заповед и я прибави към останалите.
— По този начин можем да се справим при недостига на работна ръка — обясни той. После си даде сметка, че изобщо не биваше да го казва.
— О-о! — възкликна Нъмф.
— Сигурен съм — с това Търл довърши грешката си, — че вашият племенник Найп би приветствувал такава стъпка.
— Какво би приветствувал?
— Съкращаването на броя на работниците психлоси — продължаваше да дрънка Търл.
И тогава забеляза нещо. Лицето на Нъмф излъчваше облекчение и безкрайно задоволство.
Той погледна Търл развеселен. Беше съвсем спокоен. Вече не се страхуваше и бе възвърнал сигурността си.
Търл разбра, че е сбъркал. Смяташе, че държи с нещо Нъмф в ръцете си, но сега го беше изпуснал. Беше разкрит, че само се преструва, а всъщност не знае нищо, и се срамуваше от това. Нъмф беше разбрал — Търл нямаше никаква информация. Това си беше самата истина. Какъв гаф!