Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 49

— Извинете — чу се гласът, — но ще започнем от самото начало с азбуката. Първата буква е „а“, като в думите „мама“, „кана“ и „капан“. Моля ви да я запомните добре и да можете да я различавате от останалите. Следващата буква в азбуката е „б“. Погледнете в прозорчето. Произнася се като в думите „баща“, „баба“…

Чудовището вдигна лапа и отвори буквара на първа страница. Посочи буквата „А“ с големия си нокът.

Джони вече бе проумял връзката. Говоримият език можеше да се пише и чете. Тази машина щеше да го научи на това. Постави ръчката в средно положение, дръпна я надолу и машината започна да бълва психлоската азбука. Лицето в долното прозорче показваше с устни как се произнася всеки звук. Завъртя ръчката надясно и чу азбуката на… шведски?

Чудовището се изправи и погледна Джони отвисоко. Извади от джоба си два мъртви плъха и ги хвърли пред него.

Какво беше това? Да не би да е награда? Джони се почувствува като куче, което дресират. Дори не посегна към тях.

Чудовището сви рамене и каза нещо. Джони не можа да разбере думите му, но когато то се пресегна и взе машината, всичко стана ясно. Сигурно е било нещо като: „Урокът за днес свърши.“

Джони моментално отмести лапите му от машината. Приближи се решително, застана пред него и му препречи пътя. Не знаеше какво ще се случи, ако то го удари. Сигурно щеше да отхвърчи на другия край на клетката, но въпреки това не се поколеба и остана на мястото си.

Чудовището също. Въртеше глава ту на една, ту на друга страна.

Изръмжа. Джони не помръдна. То продължи да ръмжи и Джони с облекчение разбра, че се е отървал. Чудовището се смееше.

Катарамата на колана му, върху която бяха изобразени облаците дим в небето, се намираше само на няколко сантиметра от очите на Джони. Картината обясняваше логично древната легенда за унищожаването на човешката раса. Смехът пулсираше в ушите му и той с болка усещаше, че му се подиграват.

Чудовището се обърна и излезе, продължавайки да се смее и докато заключваше вратата.

По лицето на Джони се четяха решителност и горчивина. Трябваше да научи много неща. Много повече от това, което знаеше в момента. Чак тогава би могъл да действува и да разчита на успех.

Машината си стоеше върху масата.

Джони посегна към ръчката.

7

Лятната горещина изсуши калта по пода на клетката.

Небето беше изпъстрено с бели облачета.

Но Джони нямаше време да им се радва. Цялото му внимание беше съсредоточено върху машината за обучение.

Обърна огромния стол с облегалката към масата и като подложи няколко сгънати кожи върху седалката, вече можеше да се обляга върху масата и да следи отблизо лицето на онзи древен чинко, който го учеше как да произнася звуците. Според Джони то се гърчеше в прекалена сервилност и направо се подмазваше.

Не беше лесно да се научи английската азбука, но психлоската беше още по-трудна. Не можеше и да се сравнява с това, да се проследят оставените от дивеча следи и да се познае с точност до една минута преди колко време е минал оттук. Звуците и знаците на екрана му изглеждаха мъртви, а значенията им — невероятно сложни.