Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 255

Криси се изправи на коня, заобиколи Търл и препусна на юг с развети коси.

Пукотът на оръжията откъм лагера се засилваше. Без да отпуска пистолета, Джони нежно отведе Пати настрана. Застанаха на едно хълмче, откъдето се виждаше целият лагер.

В ясния следобед той приличаше на внезапно оживял макет.

Във въздуха се издигаше воден фонтан, висок около сто метра, сякаш бе обърнат водопад. Беше се задействувала автоматичната противопожарна система.

Шотландците се биеха геройски дори под силната водна струя!

Джони се опасяваше, че психлосите могат да извадят от подземните хангари танкове или бойни самолети. Погледна към небето. Засега беше чисто.

Следеше хода на битката. За миг изригна пламък, последван от едно късо „бууп“, характерния звук на базуката. Дори и това страшно оръжие можеше да се окаже безсилно срещу психлоските танкове.

Имаха нужда от въздушна подкрепа! А той се намираше на цели тридесет километра от мястото на битката! В бойните групи нямаше нито един пилот, всички бяха разпределени в екипажи, изпратени срещу вражеските цели.

Нервно премести пистолета в другата си ръка. Търл беше седнал и отново избухна в смях. Имаше всички основания да го застреля на място. Но усещаше, че крие нещо, че замисля нов трик.

— Как успяха да избягат момичетата? — попита го той.

— Животно, нима се съмняваш в думата ми? Обещах ти, че ще ги освободя веднага щом получа златото. Просто изпълних обещанието си. Не съм очаквал, че можеш да бъдеш толкова непочтен и да…

— Стига глупости, Търл! Защо ги пусна?

Той се разсмя още по-силно.

Пати се връщаше с отдалечилия се Дансър.

— Така и не разбрах защо това гадно същество ни освободи. Малко преди да се съмне, той преряза въжетата и ни каза да яхнем конете и да изчезваме. Яздихме около двайсетина километра и се скрихме, очаквахме да се появиш. Пък и къде ли можехме да отидем? След това лагерът сякаш избухна — бум! бум! — и ние побягнахме към планините.

Внезапно Джони разбра плана на Търл. Погледна го:

— Значи ти си убил Чар и си го оставил в клетката с нож, забит в гърдите, за да излезе, че хората са виновни за смъртта му? Остава още един въпрос. Как си намислил да ни унищожиш?

Търл гледаше часовника си и внезапно посегна към джоба си. С едно движение Джони го накара да се откаже от намерението си.

— Ще бръкна само с две нокътчета — помоли Търл и ги вдигна нагоре.

Джони му показа с жест, че позволява, но остана нащрек.

Търл измъкна от страничния си джоб плосък квадратен предмет. Движенията му бяха внимателни и предпазливи под дулото на пистолета. Беше компютърна клавиатура. С такива устройства управляваха машините, но тази бе по-голяма и доста замърсена.

Чудовището я подхвърли със смях на Джони, който веднага се отдръпна, защото се страхуваше, че е бомба.

— Не, глупако, трябваше да вземеш другото дистанционно управление!

Джони се взря в него, без да разбира нищо. На екрана бяха изписани само датата и часът на изстрелване. Нямаше бутони за спиране или внасяне на корекции.

— Няма начин да го спреш! — продължи чудовището. — То не става за нищо, след като веднаж програмата е задействувана. Направих това още тази сутрин, преди телепортирането.