Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 246

Търл погледна тази сбирщина. При пристигането на последните попълнения той изживя много неприятен удар и сега нямаше никакво намерение да рискува. Почти беше сигурен, че ще изпратят нов Директор на планетата, някой, който да замести Кър. Може би тогава ще трябва да действува много бързо. Насочи се към строените психлоси, без дори да провери багажа им за контрабандни стоки. Просто гледаше скритите зад маските лица и проверяваше лицата им. Двеста души. Още двеста нещастници, които биха донесли значителни приходи на Нъмф с орязаните си заплати. Търл провери цялата редица. Когато стигна края й, изпита облекчение. Тук нямаше заместник на Кър. Само обичайната измет от бедняшките квартали на планетата, един случайно изпратен младши служител и двама дипломанти от миньорското училище. Нищо особено. Квалификацията на нито един от тях не отговаряше на длъжността Директор на планетата. Всички бяха унили. Нямаше и агенти от ИБР!

Търл направи знак с лапа да ги разпределят. Част от тях щяха да бъдат откарани със самолети до мините по други места на планетата. Останалите трябваше да спят тук. Натовариха ги на камиони с открити каросерии и ги откараха.

Търл изпита голямо облекчение. Отправи се към моргата. Проклетият кон на животното, който обикновено се мотаеше из лагера, сега пасеше зад нея.

— Марш оттук! — изкрещя Търл и замаха с лапи, за да го прогони.

Конят го гледаше с безразличие и дори се приближи, когато чудовището понечи да отключи вратата.

Търл я остави широко отворена.

Вътре лежаха подредени десетте ковчега, подготвени за пренасяне до площадката с подемните машини. Провери малките кръстчета на капаците. Нямаше нищо подозрително. Белегът на всичките беше непокътнат.

Погали с любов капака на най-близкия ковчег. Пое дълбоко въздух. Може би след десетина месеца, през някоя тъмна нощ на Психло, в отдалеченото и страшно гробище на компанията той ще ги изкопае. А това означава богатство, власт! Беше ги спечелил с цената на толкова много усилия. Но сигурно харченето на парите ще е безкрайно по-приятно.

Първата подемна машина влезе и пъхна вилицата си под един от ковчезите. Търл излезе. Провери името в списъка. Погледна втория ковчег, третия, четвъртия… Спря озадачено. Как е могъл да напише фалшивото име на Джейд погрешно?! Не „Снит“, а „Стин“. Провери дали на капака има кръстче. Да, личеше много ясно. По дяволите! Ще отбележи в официалните документи сгрешеното име. Бившият агент е мъртъв. Това беше важното.

Нахвърляха ковчезите безразборно върху платформата. Търл наблюдаваше, леко разтревожен от грубото им стоварване, но за щастие нито един от тях не се прекатури.

Вече бяха пренесени девет. Отговорникът на транспортната група спря машината си до Търл, за да може да провери и последния ковчег.

— Струват ми се страшно тежки — обади се отговорникът.

Търл вдигна поглед, като се опитваше да скрие тревогата си. Бяха само със стотина кила по-тежки от обикновено и тази разлика трудно можеше да се отрази на мощните машини.