Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 228

Това беше всичко. Търл въодушевено опакова доказателствените материали, свидетелските показания и снимките. Съмняваше се, че в действителност някой ще прояви интерес към случая. Извика Чърк. Плесна я закачливо по задника и й каза да сложи изходящ номер на пакета, като го включи в следващата пощенска пратка. Тя излезе и той погледна часовника. Беше крайно време да включи апаратурата, приемаща информацията от разузнавателния самолет. Вкара координатите на интересуващите го обекти и снимките започнаха да изскачат една след друга. Преглеждаше ги небрежно. Бяха му необходими просто за да се убеди, че бомбардировачът няма нужда от промяна на курса. Животните работеха в мината, асансьорната клетка беше на мястото си…

Изведнаж се надвеси напред и разпръсна снимките пред себе си.

Бяха спуснали на дъното на пропастта булдозер и ровеха в срутената скална маса.

Да! Виждаше се как кранът издига нагоре една мрежа, пълна с руда… Какво ли имаше в нея?

Ноктите му заиграха по клавиатурата и от апарата изскочи снимка с по-голямо увеличение. Разгледа я внимателно. Погледна графиката на минералния състав на рудата. Не бяха нужни допълнителни анализи, за да разбере какво има в нея. Злато!

Животните го извличаха от срутения пласт!

Изправи се и приближи снимките към очите си. Какви бяха тези странни неща встрани от купчината? Аха, това са разкъсаните трупове на загиналите. Имало е пострадали при срутването. Живите се бяха оказали достатъчно глупави и сантиментални, за да си направят труда да изровят мъртъвците. Какъв смисъл имаше? Те дори не трябваше да ги телепортират на друга планета. Кой го беше грижа за труповете на някакви животни? Това означаваше, че са стигнали до жилата от обратната страна.

Но тогава за какво им бе асансьорната клетка? Дали не продължаваха да копаят? А-а, да, каверните. Сигурно са се натъкнали на втора, някъде нагоре по жилата, във вътрешността на планината. Миньорските познания му подсказваха, че това е реално.

Погледна златото в мрежата. Дали имаше двеста килограма? Тръшна се на стола и се усмихна. Ликуваше.

Бомбардировачът. Нямаше смисъл да го изстрелва. Можеше да почака до деветдесет и третия ден. А дотогава имаше време. Проклета мъглявина, разбира се, че сега няма смисъл!

Как прекрасно се чувствуваше! От цяла вечност днес за пръв път не го болеше главата. Протегна лапата си напред. Огромните нокти дори не потрепваха.

4

Търл скочи на крака, изпълнен с енергия и добро настроение. Грабна екипировката си и излезе.

Продължаваше да работи по график, но вече го бе променил.

Премина през лагера, лек като перце, и влезе в кабинета на Директора на планетата.

Служителите бяха почистили кръвта, но някои от петната все още личаха. Наоколо се носеше острата миризма на дезинфекционните препарати.