Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 199

Накрая премина към целта на посещението си. Разказа им всичко за новото селище. Обясни колко лесно ще бъде самото преместване, но не спомена, че то ще се извърши със самолет, защото не искаше да загуби бързо спечеленото доверие.

Покани ги да задават въпроси, но никой не се обади. Джони имаше лошо предчувствие.

Извади от торбата си едно триъгълно парче стъкло и им демонстрира, че е прозрачно и през него може да се вижда. Каза им, че на новото място има много прозорци с такива стъкла, които пропускат слънчевата светлина, но не и студа. Едно от децата се поряза и бързо му го върна.

Обясни им причината за техните болести — долината, където живеят. В нея под земята е скрита отрова, която им пречи да имат деца.

С умоляващо изражение на лицето той помоли стария Джимсън да подложи въпроса на гласуване. Първо нека да дадат знак тези, които са за преместването. Последва преброяване. Кои са против? Отново преброяване.

Три гласа за преместването, петнадесет против. Децата нямаха право да участвуват в гласуването.

Но Джони не възнамеряваше да се предаде толкова лесно. Стана прав.

— Много ви моля — каза той, — обяснете ми защо взехте такова решение?

Един възрастен мъж на име Торенс Маршал стана и огледа околните, сякаш за да се убеди, че в постъпката му няма нищо нередно.

— Тук е родното ни място, тук са нашите домове. Тук ние се чувствуваме в безопасност. Благодарим ти за подаръците. Много се радваме, че ти се завърна — каза той и седна.

Браун Лимпър изглеждаше повече от доволен. Хората започнаха тихомълком да се разотиват.

Джони седна. Хвана главата си с две ръце. Чувствуваше се победен.

Усети на рамото си ръката на пастора.

— Много рядко — каза той — човек е пророк в собствената си страна.

— Не става дума за това — отговори Джони, — но просто…

Не успя да довърши. В главата му се въртеше една-единствена мисъл: „Горките хора! О, горките хора!“

По-късно през нощта той се качи на хълма, където беше гробището. Започна да рови в снега, докато намери кръста, поставен на гроба на баща му. Беше паднал. Изправи го и отново издълба името. Дълго остана в мразовитата нощ, загледан в малката могилка. Някога баща му също бе отказал да се преместят.

Щеше ли целият народ да загине тук, на това място? Острият зимен вятър се спускаше с вой от Върха.

5

— Джони, събуди се! Ставай! Пламна!

Джони отвори очи. Все още беше тъмно. През зимата нощите са много дълги. Стори му се доста странно, че се намира в собствената си стая, Ангъс го дърпа, за да стане, а на масата свети миньорска лампа.

Изведнаж проумя значението на това, което му казваше младежът. Скочи и започна да надява дрехите си от еленова кожа.

Ангъс се беше събудил много рано, защото беше жаден. Леля Елен го чу да дрънчи с кофите. Те бяха празни, а Ангъс не обичаше да яде сняг, затова леля Елен поиска да отиде за вода. Но той не се съгласи и заяви, че сам може да свърши тази работа, ако му покаже къде е изворът. Тя посочи към покрайнините на селото, където минаваше потокът, от който всички вадеха вода. Той взе коженото ведро и излезе. Тъй като беше обещал на Джони да не ходи никъде, без да е проверил преди това местността за радиация, и сега носеше със себе си бутилка с дихателен газ и дистанционното управление. Поставяше я на десетина метра пред себе си и завърташе копчето. Изведнаж — ТРЯС!, чу се слаб гръм и дихателният газ пламна.