Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 178

— Чухме някаква страшна експлозия — подметна Робърт Лисицата.

— Избухна една лъчева пушка — поясни Джони. — Когато цевта е запушена, лъчът се насочва в обратна посока и целият пълнител с петстотин заряда избухва.

— Ехото наистина беше страхотно — продължи Робърт Лисицата. — Чухме го чак тук, на няколко мили от мястото.

— Звукът е оглушителен — съгласи се Джони.

Седна на една пейка, все още дишайки тежко.

— Трябва да измисля някакъв начин да предам съобщение на Търл. Криси е болна, нямат никаква вода и са останали без дърва.

Шотландците настръхнаха.

— Психлоси! — сви устни един от тях, сякаш се изплю.

— Ще измисля някакъв начин да предам съобщението — каза Джони. — Нещо ново за Данълдийн? — попита той свръзката, който стоеше до вратата.

Шотландецът тръгна към наблюдателния пост.

Групата чакаше. Минутите отминаваха. Изтече половин час. Всички бяха много напрегнати. Накрая Робърт Лисицата стана и отсече:

— Щом нещата са толкова зле, ще се наложи да…

Навън се чу как някой приближава тичешком.

Данълдийн нахълта през вратата и се строполи, не можеше да си поеме дъх и от умора, и от напиращия в него смях.

— Никакви признаци за преследване — обади се свръзката.

Напрежението изведнаж изчезна.

Данълдийн предаде сандъчето с бутилки дихателен газ и пасторът се завтече да го скрие при останалите, в случай че се организира претърсване.

— Не е излетял нито един самолет — извика свръзката, като влезе в стаята.

— Няма да дойдат — потвърди Данълдийн.

В стаята започнаха да пристигат и други шотландци. С облекчение спускаха предпазителите на автоматите. Пилотите на готовите за излитане товарни самолети също се появяваха един по един. Дори възрастните жени надничаха през вратата. Все още никой не знаеше точно какво се е случило там.

Данълдийн вече дишаше спокойно. Пасторът обикаляше наоколо и им сипваше по глътка уиски.

— Останах последен, за да разбера какво ще направят — заяви бодро Данълдийн. — О, вие трябваше да видите нашия Джони!

Той разказа цялата история много живописно.

Бил последният, който стигнал до склада, и когато докоснал един сандък, цялата камара се преобърнала. Той побягнал на зигзаг, но направил широк кръг и се върнал, защото си помислил, че Джони може да има нужда от помощ.

— Каква ти помощ! Нямаше нужда от никаква помощ!

Сетне им разказа как Джони убил тримата психлоси „с голи ръце и само с един приклад на пушка“, а след това предизвикал експлозия „до небето“. Приличал направо на „Давид, който се бие с трима Голиати“. Преследване няма да има.

— Бях се скрил зад един кон на около седемдесет метра, когато психлосите се събраха край трите трупа. Конят не беше засегнат от взрива, но наблизо имаше ранен бик.

— Да, и аз го видях!

— Сблъсках се с него, когато се прибирах.

— Значи това е било онази сянка — се чуваше от всички страни.

— Един огромен психлос — може би твоят демон, дойде — продължи Данълдийн — и започна да осветява наоколо. Решиха, че бикът е съборил купчината сандъци и часовите вместо да седят на пост, са тръгнали да го ловят. О! Бяха толкова ядосани: единият от тях се спънал и забил дулото на пушката си в земята, която след това гръмнала и убила всички.