Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 132

След като вкара в компютъра цяла серия нови координати, Търл превключи на автопилот и се пресегна зад седалката за кутия кербанго. Сипа малко в капачката и започна да го дъвче.

— Животно — каза му, като се опитваше да надвика шума на двигателя, — отивам да наема на работа петдесет такива като тебе.

— Мислех, че почти сме изчезнали.

— Не, тъпоумно животно. Има останали няколко групи на недостъпни места на планетата.

— Значи след като ги заловим, ще ги откараме в отбранителната база?

Търл го погледна и поклати утвърдително глава.

— А за това ще ми помогнеш ти.

— Ако ще трябва да ти помагам, по-добре да обсъдим нещата предварително.

Търл повдигна рамене.

— Всичко е много просто. Там, в планината — виждаш червеното кръгче, нали?, — има село. Нашият самолет е боен. Пикираме, стреляме със зашеметяващи снаряди, след това слизаме и натоварваме тези, които ни трябват.

— Не! — възкликна Джони.

— Ти обеща… — Търл го погледна враждебно.

— Зная много добре какво съм обещал. Казах „не“, защото планът ти няма да успее.

— Тези оръдия могат и само да зашеметяват. Ще ги настроим така, че да не убиват.

— Може би ще е по-добре да ми кажеш какво ще правят тези хора — упорствуваше Джони.

— Разбира се, ще ги обучаваш да работят с машините. Мислех си, че само ще се досетиш, тъпо животно, нали прекарахте машините. Какво не ти харесва в плана ми?

— Те няма да са съгласни — продължи Джони.

Търл се замисли и се намръщи. Вярно, че нямаше да може да ги притисне, нямаше да ги държи в ръцете си.

— Ще им кажем, че ако не са съгласни, ще вдигнем селото във въздуха.

— Най-вероятно — навъси се Джони с отвращение. После погледна Търл и се разсмя.

Чудовището се засегна. Джони се беше облегнал назад и разглеждаше картата. Видя, че заобикалят една мина, разположена в югоизточната част на Англия. Беше готов да се обзаложи, че крайната им цел е Шотландия.

— Защо мислиш, че планът няма да успее? — попита го Търл.

— Ако ще трябва да ги обучавам, по-добре ме остави да отида сам да ги убедя.

Смехът на Търл прозвуча като лай.

— Слушай, животно, ако ти отидеш в това село, ще те направят на решето… Това е чисто самоубийство! Какво тъпоумно животно!

— Ако искаш да ти помогна — продължи Джони, като му подаваше картата, — ще кацнеш ето тук, в планината, и ще ме оставиш да измина последните седем-осем километра пеш.

— А след това какво ще правиш?

Джони не искаше да му каже истината.

— Ще ти доведа петдесет мъже.

Търл поклати глава отрицателно.

— Много е рисковано. Не съм си губил времето да те обучавам цяла година, за да трябва накрая да започна всичко отначало!

След това осъзна, че може би се е изпуснал и е казал твърде много. Погледна Джони подозрително и си помисли: „Животното не трябва да знае, че е толкова ценно за мен.“

— По дяволите — изруга Търл, — добре, животно. Щом желаеш, можеш да отидеш там и да бъдеш убит. Едно животно повече или по-малко, какво от това? Къде е тази планина?

Точно преди да навлязат в Северна Шотландия, Търл слезе надолу, плъзна самолета над синьозелената вода, профуча покрай планинския склон, обрули клоните на няколко дървета и спря в подножието на планината.