Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 120

Около полунощ Търл се натъкна на нещо доста интересно в докладите за транспортните средства. Използваните коли трябваше да се отчитат чрез серийните им номера на всеки пет работни дни. Първият странен факт бе, че самият Нъмф се занимава с тази работа. Това едва ли влизаше в задълженията на Директора на планетата. Но Търл не можеше да бъде излъган — беше почеркът на Нъмф.

Изведнаж откри превозно средство, за което беше сигурен, че не се използва. Ставаше дума за един от двайсетте бойни самолета, изтеглени от другите мини. Всичките стояха на близката открита площадка, тъй като в гаража нямаше място. И все пак прочете следното: „Боен самолет 3-450-967-Г“. Нъмф докладваше, че през изминалия период е бил в движение.

Доклад след доклад Търл проверяваше графите за използвания транспорт. Забеляза, че във всеки бяха подредени по различен начин.

Надуши шифър.

На зазоряване вече бе успял да го разгадае.

Чрез просто заместване на последните три цифри с букви в серийните номера на многобройните превозни средства на планетата можеше да се напише всичко.

Преливащ от щастие, той прочете първото дешифрирано съобщение: „Никакво недоволство тук. Банковата разлика както обикновено.“

Търл направи ново изчисление.

Беше ентусиазиран и работата му спореше. Тези съобщения бяха предназначени за Найп, племенника на Нъмф, в Счетоводния отдел на родната планета. Общата сума на заплатите и премиите на Земята би трябвало да бъде около 167 милиона галактически кредита. А в действителност не се изплащаха никакви премии и заплатите бяха намалени наполовина!

Това означаваше, че всяка година Найп докладва пълната сума, а вкарва в собствената си банкова сметка и в тази на Нъмф близо сто милиона галактически кредита. Заплатите и на двамата, взети заедно, не биха надвишили седемдесет и пет хиляди. А измамата им носеше почти сто милиона годишно.

Имаше и доказателство: шифърът и незавършените счетоводни книжа.

Търл крачеше напред-назад, поздравяваше се за успеха и стените на кабинета му потреперваха.

Изведнаж спря. Какво би станало, ако принуди Найп и Нъмф да включат и него? Щяха да го направят. Нямаха друг избор.

Но не. Търл беше опитен шеф на службата за сигурност и си даде сметка, че ако той е успял да разкрие играта им, това би могъл да направи и някой друг. Парите бяха много, но и опасността беше голяма. Шансовете на Найп и на Нъмф за провал не бяха никак малки и когато това се случеше, щяха да бъдат изпарени без никакви въпроси. Търл не искаше да има нищо общо с тази история. Засега беше неуязвим. Не можеха да го обвинят, че не ги е разкрил, защото службата му нямаше нищо общо със счетоводството. Не бяха постъпили никакви официални оплаквания. Имаше писмена заповед от Нъмф да следи за избухването на евентуален бунт, но никакви нареждания за намесване в работата на Централата.

Не, Търл ще се задоволи със собствените си сто милиона. Всичко щеше да мине като по вода. Беше помислил и за най-малката подробност. Нямаше да краде от рудата на компанията, нямаше да отклонява нейни служители. Винаги можеше да докаже, че това е експеримент, и да покаже заповедта за неговото провеждане. Нищо нямаше да бъде регистрирано официално. Най-опасна беше последната част от плана му — транспортът до Психло, но би могъл да се изплъзне дори от тази неприятност. Нямаше да го хванат.