Читать «Две малки момиченца в синьо» онлайн - страница 4

Лукас вдигна чашата до устните си. Почувства нежния вкус на „Чивас Ригал“ върху езика си, а топлината се плъзна по гърлото му.

— Дай боже, амин — отвърна безизразно той. — Отивам си вкъщи. Пазиш мобилния телефон, който ти дадох, нали?

— Да.

— Ако се чуеш с шефа, кажи му, че ще ставам в пет сутринта. Затова ще изключа моя. Трябва да поспя малко.

— Кога ще се срещна с него, Лукас?

— Няма да се срещнеш — отвърна Лукас, пресуши чашата до дъно и бутна стола си назад. От спалнята се чуваше как Анджи продължава да пее.

„Те бяха две сестри, ние бяхме двама братя и се научихме да обичаме и двете…“

2

Изскърцването на спирачки на алеята пред къщата подсказа на капитана от полицията в Риджфийлд Робърт Мартинсън — Марти, че родителите на изчезналите близначки се връщат.

Бяха телефонирали в полицейския участък минути след като се получи обаждането от 911.

— Аз съм Маргарет Фроли — каза жената, а гласът й трепереше от тревога. — Живеем на Олд Удс Роуд 10. Не можем да се свържем с бавачката. Не отговаря нито на домашния, нито на мобилния телефон. Гледа нашите тригодишни близначки. Може би нещо се е случило. Пътуваме към къщи от града.

— Ще отидем на място и ще проверим — обеща Марти. Тъй като родителите вече бяха на път и без съмнение бяха притеснени, не виждаше смисъл да им съобщи, че вече знае какво не е наред. Бащата на детегледачката току-що им бе телефонирал от Олд Удс Роуд 10.

— Дъщеря ми е вързана и със запушената уста. Близначетата са изчезнали. В спалнята има бележка за откуп.

Сега, около час по-късно, мястото около къщата и алеята към нея вече бяха оградени с жълти полицейски ленти. Полицаите очакваха пристигането на екипа криминалисти. На Марти му се щеше да държи медиите далеч от отвличането, но знаеше, че е безнадеждно. Родителите на детегледачката бяха разказали на всеки срещнат в спешното отделение на болницата, където Триш Логан бе заведена, че близначките са изчезнали. Всеки момент тук щяха да цъфнат репортерите. ФБР също бе уведомено и агентите бяха на път.

Марти опита да се стегне, когато вратата на кухнята се отвори и родителите забързано влетяха вътре. Още от първия ден на своята полицейска кариера — като двадесет и една годишен полицай — той се бе научил да запомня първото си впечатление от хората, свързани с престъплението, независимо дали бяха жертвите, извършителите или свидетелите. По-късно щеше да нахвърли тези впечатления. В полицейските среди беше известен като Наблюдателя.

Тези са в началото на трийсетте години, помисли си той, докато Маргарет и Стийл Фроли се втурнаха забързано към него. Красива двойка, и двамата с вечерни тоалети. Кестенявата коса на майката се стелеше по раменете й. Беше елегантна, стройна, но тънките й ръце изглеждаха силни. Ноктите на ръцете й бяха ниско изрязани, лакът беше безцветен. Вероятно е добра атлетка, помисли си Марти. Напрегнатите й очи бяха тъмносини и изглеждаха почти черни, когато го погледна.