Читать «Две малки момиченца в синьо» онлайн - страница 2

Тригодишните Кати и Кели лежаха на голямото двойно легло. Очите им бяха полусънени и уплашени. Дясната ръка на Кели и лявата на Кати бяха преплетени. С другите си ръце се опитваха да свалят кърпите, вързани през устата им.

Мъжът, който бе планирал отвличането, стоеше до леглото.

— Сигурен ли си, че тя не те видя, Хари? — прошепна дрезгаво той.

— Сигурен съм. Така мисля, Бърт — отвърна другият. Двамата нарочно използваха имената, които си бяха избрали за тази работа: Бърт и Хари — като героите от един популярен през шейсетте години комикс.

Бърт вдигна Кати и извика:

— Вземи другата! Завий я с одеяло! Навън е студено.

Нервно и забързано, двамата мъже слязоха по стълбите, преминаха тичешком през кухнята и поеха по алеята, без да затворят вратата зад себе си. След като влязоха в микробуса, Хари седна на пода до задната седалка, стиснал близначките в мускулестите си ръце. Бърт подкара микробуса и те излязоха от сенките на верандата.

Двадесет минути по-късно пристигнаха в бунгалото, където ги чакаше Анджи Еймс.

— Ах, колко са сладки — изчурулика тя, когато мъжете внесоха децата вътре и ги сложиха в детското креватче от болничен тип, като кошарка, което бяха приготвили за тях. С бързо и сръчно движение Анджи отвърза кърпите, с които бяха запушени устичките им, за да мълчат.

Децата мигновено се прегърнаха и ревнаха.

— Мамо… Мамо… — викаха едновременно и двете.

— Шшшшт, тихо! Не се страхувайте — рече им нежно Анджи, като вдигна страничните прегради на креватчето. Те бяха прекалено високи и тъй като бе дребна на ръст, не можеше да се пресегне над тях, затова пъхна ръцете си през пръчките и започна да ги гали по тъмнорусите къдрици. — Всичко е наред, всичко е наред — започна да тананика напевно тя. — Хайде да спинкате. На-ни-на! Кати, Кели, заспивайте! Мона ще се погрижи за вас. Мона ви обича.

Мона беше името, което й бяха наредили да използва пред близначките.

— Не ми харесва туй име — оплака се тя, когато го чу за пръв път. — Защо трябва да съм Мона?

— Защото звучи почти като мама. Пък и когато приберем парите и родителите си вземат децата, не искаме малките да им кажат: „Една жена на име Анджи се грижеше за нас“. А другата причина да изберем това име е, че ти непрекъснато мрънкаш — отвърна троснато мъжът на име Бърт.

— Успокой ги — нареди й сега той. — Вдигат прекалено много шум.

— Няма страшно, Бърт. Никой не може да ги чуе — увери го Хари.

Той е прав, помисли си Лукас Ул. Това беше истинското му име. Една от причините след дълго и внимателно обмисляне да покани Клинт Даунс — партньора му, с псевдоним Хари — да се присъедини към замислената работа бе, че девет месеца от годината Клинт прекарваше като пазач в бунгалото на територията на голф клуба „Данбъри“. Цяла зима, от Деня на труда до 31 май, клубът беше затворен и никой не идваше насам. Бунгалото дори не се виждаше от сервизния път, по който Клинт влизаше на територията на „Данбъри“, освен това за отваряне на портала трябваше да се набира код.