Читать «Огледален танц» онлайн - страница 50

— Развлечение, а? — извика Торн нахилен като месечина. Лицето му бе изкривено, устните бяха провиснали от свръхнатоварването. Бяха се насочили право надолу, или поне така беше насочен носът на совалката, макар че седалката се опитваше да го изхвърли към тавана на каютата със сила, от която съществуваше реална опасност да си строши врата и размаже черепа.

— Надявам се на пътя ни да няма нищо — весело се обади пилотът. — Знаете ли, пътят не е осигурен от Управление на полетите!

Той си представи сблъскване в разредения въздух с някоя пътническа совалка. С петстотин жени и деца на борда… огромни жълти и черни експлозии… хвърчащи тела.

Пресякоха границата на здрача. Последва тъмнина, малки облачета… по-големи облаци… совалката вибрираше и виеше като пробит бас-тромбон. Беше готов да се закълне, че совалката все още е насочена право надолу, макар да не можеше да каже как се ориентира пилотът в тази виеща мъгла.

После изведнъж заеха хоризонтално положение под облаците. Под тях светлините на града приличаха на скъпоценни камъни, разсипани върху килим. Совалката падаше надолу като камък. Натискът в гръбначния стълб започна да става все по-силен. Чу се отвратително тракане, когато се спуснаха краката за кацане. Под тях изникна редица полуосветени сгради. Тъмно игрище. „Мамка му, то е, наистина е то!“ Сградите се появиха до тях, над тях. Последва глух удар, скърцане. Сигурно кацане на шест здрави крака. Тишината го зашемети.

— Добре, да тръгваме! — Торн се надигна от седалката със зачервено лице и светнали очи, изпълнени с жажда за кръв или със страх, или и с двете — не можеше да каже.

Той скочи на рампата сред дузината Дендарии. Очите му бяха полуадаптирани към тъмнината, но в комплекса имаше достатъчно светлини, разсеяни в студения мъглив среднощен въздух, така че нямаше проблеми с виждането, макар в пейзажа да липсваха цветове. Сенките бяха черни и зловещи. Сержант Таура, без да продума, раздели командата си. Никой не вдигаше шум. Мълчаливите лица се позлатяваха от кратките присветвания на видеодисплеите на шлемовете, когато получаваха някои и други данни, проектирани за периферното им зрение. Една Дендарии с допълнителни далекогледи на шлема си измъкна от совалката летящ велосипед, яхна го и се издигна тихо в тъмнината.

Пилотът остана на борда и отдели още четирима Дендарии. Двама изчезнаха в сенките на участъка, двама останаха да охраняват совалката. За последното той беше спорил с Торн. Вътрешното му чувство му подсказваше, че за атакуване на яслата за клонове трябва да имат колкото се може повече командоси. Цивилната болнична охрана не представляваше сериозна заплаха, а докато дойдеше на помощ по-добре въоръжената охрана, щеше да мине време. Дотогава Дендарии щяха да са си отишли, стига да можеха да се справят достатъчно бързо с клоновете. Той се прокле, че не беше взел от Ескобар две команди вместо една. Това нямаше да представлява никаква трудност, но се беше поддал на съмнението, че „Ариел“ няма да може да побере толкова много хора, и си беше представял, че всички ще могат да се измъкнат живи. Трябваше да се отчетат толкова много фактори…