Читать «Огледален танц» онлайн - страница 284

— Мислите ли това за разумно?

„Откъде, по дяволите, мога да знам?“

— Да, разбира се.

След няколко минути влезе самият барон Фел, ескортиран от един от наетите командоси на Иверсън и един як страж, облечен в зелено. Кръглото лице на барона беше малко по-розово от обикновено от напрежение, иначе си беше все същият топчест дядка, просмукан от опасно измамливо добро настроение.

— Барон Фел. — Майлс кимна. — Радвам се да ви видя отново.

Фел също му кимна.

— Здравейте, адмирале. Да, предполагам, че сега за вас всичко изглежда добро. Значи вие бяхте този, когото простреля барапутранският снайперист. Трябва да призная, че вашият близнак-клон свърши чудесна работа, представяйки се след това за вас и внесе допълнително объркване в една достатъчно объркана ситуация.

„Уф!“

— Да. И какво ви носи насам?

— Сделка — каза Фел, което беше джексънианското съкращение на „Първо вие“.

Майлс кимна.

— Двама от телохранителите на покойния барон Риовал ме докараха тук с леколет. Намерихме нещата тук почти както ги виждате. Аз, хм, ги неутрализирах при първата удала ми се възможност. Как попаднах в ръцете им е по-сложна история… — Което означаваше: „Това е всичко, което ще научиш, докато аз не науча нещо от теб.“

— Въртят се някои изключителни слухове около умрелия ми скъп… той е мъртъв, нали?

— Оо, да. След малко сам ще се уверите.

— Благодаря. Около смъртта на моя скъп природен брат. Научих от първа ръка.

„Някой бивш подчинен на Риовал е избягал направо при него. Правилно.“

— Надявам се, че услугата на тази ръка е била възнаградена.

— Ще бъде, щом се уверя, че казаното е истина.

— Елате да видите. — Трябваше да стане от ергономичния стол. С големи усилия успя да го направи и въведе барона в дневната. Телохранителят на Къща Фел и Дендариите ги последваха.

Едрият телохранител хвърли неспокоен поглед към сержант Таура, извисила се над него. Тя му се усмихна, оголи кучешките си зъби и каза:

— Здравей. Знаеш ли, харесваш ми.

Той трепна и се приближи по-плътно до господаря си.

Фел отиде при трупа, коленичи, вдигна отрязаната китка и просъска разочаровано:

— Кой е направил това?

— Още не знаем — отговори Майлс. — Така го намерих.

— Точно така? — Фел го погледна остро.

— Да.

Фел проследи черните дупки на челото на трупа.

— Онзи, който е сторил това, е знаел какво върши. Искам да намеря убиеца.

— Да… отмъстите за смъртта на своя брат? — попита предпазливо Елена.

— Не. Да му предложа работа! — Фел се засмя гръмогласно, весело. — Представяте ли си колко хора са се опитвали в продължение на много години да постигнат това?

— Имам една идея — каза Майлс. — Ако можете да помогнете…

В съседната стая полуразрушеният комуникационен пулт на Риовал иззвъня.

Фел вдигна очи, погледът му беше съсредоточен.

— Никой не може да се обади тук без код — каза той и стана. Майлс почти го изблъска в кабинета, седна на ергономичния стол и включи видеоекрана.

— Да? — И едва отново не скочи от стола.

На видеоекрана се появи подпухналото лице на Марк. Имаше вид, сякаш току-що е излязъл изпод душа: с червено лице и мокра, пригладена назад коса. Носеше сиво трико като на Майлс. Сини натъртвания, преминаващи в зелено-жълто по краищата, правеха кожата му да прилича на съшит от парчета юрган, но очите му бяха широко отворени и блестяха. Ушите му бяха все още на мястото си.