Читать «Огледален танц» онлайн - страница 28

Символичното надбягване стана буквално когато комаранските учители се заеха практически да извършат подмяната. Те преследваха неуловимия лорд Воркосиган около проходите, без никога да разберат, че когато бе изчезнал, той бе престанал да съществува и се бе появил адмирал Нейсмит. Комаранците така и не откриха истината за адмирал Нейсмит. Нито пък имаха някакви планове, но случайността срещна двамата преди две години на Земята, точно там, където преди двайсет години бе започнала цялата тази тъпа надпревара в подготовката на отмъщението.

Закъснението във времето бе критично по начин, който комаранците дори не бяха забелязали. Когато бяха започнали да преследват Воркосиган, създаденият от тях клон бе на върха на умственото си развитие, твърдо убеден в целите на проекта, безрезервно ангажиран. Не бяха ли те, които го бяха спасили от неизбежната съдба на клоновете? Осемнайсет месеца наблюдаване на техните измами, осемнайсет месеца пътуване, запознаване със света, достъп до нецензурирани новини, осемнайсет месеца, през които бе усвоявал нови възгледи, през които някои хора дори бяха посели в него семето на тайни съмнения. И, направо казано, би било невъзможно да се постигне дори груба имитация на галактическото образование на Воркосиган, без той да се научи да мисли самостоятелно. На всичко отгоре му направиха и подлудяващо болезнената операция за замяна на напълно здравите кости на краката му с пластмасови, само защото такива били и на Воркосиган. Тогава в ума му неусетно се настани натрапчивата мисъл: какво би станало, ако Воркосиган си счупи врата?

Да натъпчат главата му с всичко, което знаеше лорд Воркосиган, по същество беше трансплантация на мозък, подобна на онази, която се прави с вибрационен нож и жива тъкан. Който се готви за отмъщение, трябва да копае два гроба. Но комаранците вече бяха изкопали втория гроб — за него. За лицето, което той никога не би могъл да стане, за човек, който може би щеше да бъде, ако не бе принуждаван с шокова палка непрекъснато да се бори да е някой друг.

Понякога не беше сигурен кого мрази повече: Къща Барапутра, комаранците или Майлс Нейсмит Воркосиган.