Читать «Огледален танц» онлайн - страница 276

„Предполагам, че е необходима някаква кодова дума. С гласа на Риовал — отбеляза лорд Марк иронично. — Не мога да ви направя тази услуга.“

„Не е задължително да е така, както предполагаш — каза Убиеца. — Може да е всичко. Плазмена дъга. Отровен газ.“

„Не. Риовал ме разбра, но и аз разбрах Риовал. Ще е нещо просто. И елегантно. И човек трябва да си го направи сам. Гледай.“

Хвана се за опората и вдигна лазерната дрелка нагоре, покрай сензора за движение, за да прогори следващата дупка.

Гравитационното поле на тръбния подемник изключи.

Въпреки че почти го очакваше, насмалко щеше да падне. Хаул изпищя. Марк само изръмжа, обхванат от болка. Но се вкопчи и не паднаха.

Последните три метра можеха да се нарекат кошмарни, но сега той имаше нови стандарти за кошмар. Беше просто досадно.

На изхода имаше възпиращо поле, но то се командваше отвътре. Лазерната дрелка го извади от строя. Той успя да се вмъкне с тътрузене, заднишком в частния подземен гараж и видя леколета на барона. Капакът се отвори с допиране с пръстена на Риовал.

Вмъкна се в леколета, регулира седалката и контролните органи колкото се може по-добре около деформираното си свръхчувствително тяло, завъртя ключа. Онзи бутон на контролния пулт… да! Вратата на гаража се плъзна встрани. Излезе и излетя бързо нагоре и нагоре, и нагоре през тъмнината. Ускорението го притискаше. Никой дори не стреля по него. Долу не се виждаха никакви светлини. Скалиста зимна пустош. Сигурно всичко беше под земята.

Провери дисплея на летателния апарат за картата и избра посоката — на изток. Към светлината. Това, изглежда, беше правилната посока.

Продължи да ускорява.

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Леколетът се наклони на една страна. Майлс изви шия и зърна онова, което беше долу. Или, по-точно, което не беше долу. Зората изпълзяваше над зимната пустиня. На километри нямаше нищо интересно.

— Странно — каза пилотът. — Вратата е отворена. — Той докосна предавателя си и изпрати някакъв кратък кодиран сигнал. Другият страж се размърда неспокойно. Майлс изви врат, за да вижда и двамата.

Спуснаха се сред някакви скали, след това влязоха в една бетонна шахта. Аха. Скрит вход. Стигнаха до дъното и влязоха в подземен гараж.

— А! — каза другият страж. — Къде са транспортните средства?

Леколетът спря, измъкнаха Майлс от задната седалка, развързаха глезените му и го изправиха. Той едва не падна. Недозарасналите рани на гърдите го боляха от напрежение. Той се огледа. Бяха в някакъв тъмен гараж, кънтящ и приличен на пещера. И празен.

Стражите отидоха до вътрешната врата и въведоха кода. После минаха през някакви автоматични врати и влязоха в стая с електронна защита — беше включена и работеше с равномерно жужене.

— Вай? — извика единият. — Ние сме. Сканирай ни.

Никакъв отговор. Единият от стражите се огледа и въведе код на една клавиатура на стената.

— Е, пусни го да мине, чист е.

Стаята със защитата го пусна да влезе. Той все още беше със сивото трико, което му беше дала Дърона. Уви, в дрехите, изглежда, не бяха втъкани никакви интересни прибори.