Читать «Огледален танц» онлайн - страница 241

— Да, това е той — каза жената с изгарящите очи. Ръцете й, сложени на скута, бяха стиснати в юмруци.

— Познавам ли ви, госпожо? — попита той учтиво, внимателно. Излъчващата се от нея като от факла топлина го прониза. Почти несъзнателно той се премести по-близко до Роан.

Изражението й беше като на мраморна статуя. Само очите й леко се разшириха, също като на жена, чийто слънчев възел изкусно е пробит с лазерен лъч и се вижда дълбочината на… онова, което чувства. Какво беше то? Любов? Омраза? Напрежение… Главоболието му се засили.

— Виждате — каза Лили. — Той е жив и здрав. Да се върнем на въпроса за цената. — Кръглата масичка беше отрупана с чаши и трохи. Колко дълго продължаваше тази конференция?

— Кажете какво искате — каза адмирал Нейсмит задъхано. — Плащаме, вземаме го и си отиваме.

— Разумна цена. — Тъмнокосата по-възрастна жена погледна командира си със странен успокояващ поглед. — Дойдохме за човек, не за съживено тяло. Според мен едно немарливо съживяване предполага отстъпка за повредената стока. — Този глас, този ироничен алт… „Аз те познавам!“

— Неговото съживяване не е немарливо — каза остро Роан. — Ако имаше някакъв проблем, това беше подготовката му за криокамерата…

Горещата жена трепна и жестоко се намръщи.

— …но всъщност той се възстановява добре. Всеки ден има значителен прогрес. Просто още е много рано. Вие много го пресилвате. — Тя погледна към Лили. — Напрежението и натискът забавят резултата, който те бързат да получат. Той самият много се пресилва. Така се самонавива, че…

Лили протегна ръка омиротворително.

— Така казва и моят специалист по криосъживяване — каза тя на адмирала. — Вашият брат-клон е в състояние на възстановяване и може да се очаква, че ще се подобри. Ако всъщност това е вашето желание.

Роан прехапа устни. Горещата жена дъвчеше бузата си.

— Сега стигаме до моето желание — продължи Лили. — И може би ще бъдете доволни да научите, че аз не искам пари. Нека разгледаме една неотдавнашна история. Неотдавнашна според мен, искам да кажа.

Адмирал Нейсмит погледна през големите квадратни прозорци, през които се виждаше тъмният джексъниански зимен следобед с надвиснали облаци, от които започваше да се сипе сняг. Защитният екран изпускаше искри, мълчаливо изяждайки ледените иглички.

— Неотдавнашната история не излиза от ума ми, госпожо — каза той на Лили. — Щом я знаете, разбирате защо не искам много да се задържам тук. Кажете какво има.

За джексънианския делови етикет това беше почти грубост, но Лили кимна.

— Как се чувства напоследък доктор Канаба, адмирале?

— Какво?

Сбито, за джексънианец, Лили отново описа интереса си към съдбата на избягалия генетик.

— Вашата организация помогна на Хаг Канаба да изчезне. Вашата организация прибра десет хиляди марилакански военнопленници под носа на техните сетагандански поробители на Дагула Четири, макар да признавам, че те изчезнаха много ефектно. Между тези две събития лежи съдбата на моето малко семейство. Ще ме извините за малката шега, ако кажа, че вие ми изглеждате точно такъв, както ви е поръчал докторът.