Читать «Огледален танц» онлайн - страница 164

— Не зная. Интересува ме истината.

— Значи те интересува истината. Е, всъщност… според мен той е бисексуален, подсъзнателно повече склонен към мъжете, отколкото към жените. Или по-точно… към войниците, а не изобщо към мъжете, мисля аз. Според бараярските стандарти аз съм твърде крайна, хм, мъжкарана, и това разреши неговата дилема. Първия път, когато ме срещна, бях в униформа, в едно отвратително въоръжено сблъскване. Той мислеше, че е любов от пръв поглед. Никога не си направих труда да му обясня, че беше по принуда. — Тя изкриви устни.

— Защо не?

— Канех се, оо, четири или пет дни да го оставя. Е, може би три дни. — Очите й бяха изпълнени със спомени. — Иска ми се да го беше видял тогава, преди да навърши четирийсет. На върха на силите си.

Нали беше чул в същата тази библиотека как графинята направи словесна дисекция и на него. Имаше нещо странно успокоително в разбирането, че не я бе направила само на него. „Не е специално за мен. Тя прави това с всеки.“

— Вие сте… много откровена, госпожо. Какво мисли Майлс по този въпрос?

Тя се намръщи и се замисли.

— Той никога за нищо не ме е питал. Възможно е този нещастен период от младостта на Арал да е достигнал до ушите му само като изопачена клевета от политическите противници на Арал и той да го е отхвърлил.

— Защо ми го разказахте?

— Ти ме попита. И отдавна не си дете. И… имаш по-голяма нужда да знаеш. Поради Гален. Ако някога нещата между теб и Арал трябва да бъдат уредени, твоята представа не бива да е нито невярно добра, нито невярно лоша. Арал е велик човек. Аз, бетанката, ти казвам това. Но аз не смесвам величие със съвършенство. Да бъде човек велик е… по-голямо достижение. — Тя го дари с една пресилена усмивка. — Това трябва да ти вдъхне надежда, а?

— Аха. Искате да кажете да ме възпира да не избягам. Нима въпреки всички сторени от мен глупости вие очаквате да направя чудеса? „Ужасно.“

Тя се замисли, после каза спокойно:

— Да. Всъщност, тъй като никой не е съвършен, следва, че всички велики дела са резултат от несъвършенство. И въпреки това са били постигнати.

О, лудостта на Майлс не била наследена само от баща му!

— Никога не съм чул да анализирате себе си, госпожо — каза той кисело. Да, кой бръсне бръснаря?

— Себе си ли? — Тя се усмихна мрачно. — Аз съм глупачка, момче.

Избегна въпроса. А дали го избегна?

— Глупачка за любов? — каза той с желание да разведри обстановката, създадена от неговия въпрос.

— И за други неща. — Очите й бяха студени.

Влажен, мъглив мрак се събираше, за да покрие града, докато графинята и Марк пътуваха към Имперската резиденция. Добре облечен и спретнат, Пим шофираше наземната кола. Половин дузина хора от въоръжената охрана на графа ги съпровождаха в друга кола, повече като почетна гвардия, отколкото като телохранители, според Марк, и изглежда, също с нетърпение очакваха церемонията. Отбеляза го и графинята като каза:

— Да, за тях това е нещо повече от обикновена свободна вечер. ИмпСи е организирала всичко в Резиденцията. При тези случаи има цяло едно паралелно по-нисшестоящо общество… и не е необичайно някой от охраната да хване окото на някое младо момиче Вор, ако произходът му е достатъчно добър.