Читать «Огледален танц» онлайн - страница 151

— Какво… става?

Прозвуча доста непочтително, но, изглежда, графът не го схвана така, а кимна към гроба в краката им и Марк прочете: „Сержант Константин Ботари — и дати — Fidelis²²“.

— Разбрах, че Елена никога не е правила заупокойно жертвоприношение за баща си. Той беше мой служител осемнайсет години, а преди това бяхме заедно в космоса.

— Телохранител на Майлс. Зная. Но е бил убит преди Гален да почне да ме подготвя. Гален не му отдели много време.

— Трябвало е. Сержант Ботари беше… труден човек. Не мисля, че Елена можа да се примири с това. Тя трябва да го приеме, за да бъде в мир със себе си.

— Труден? Чух, че бил престъпник.

— Това е много… — Графът се поколеба. Марк очакваше да чуе „несправедливо“, или „невярно“, но думата, която накрая избра графът, беше — …непълно.

Тръгнаха сред дърветата. Графът искаше да разходи Марк. Роднини и поддръжници… кой беше майор Амор Клиюви? Това напомни на Марк за музеите в столицата. Историята на фамилията Воркосиган от Епохата на изолацията всъщност беше историята на Бараяр. Графът му показа гробовете на баща си, на майка си, на брат си и сестра си, на прадядо си и прабаба си. Вероятно всички, умрели преди тях, бяха погребани в старата столица Вашной и гробовете им бяха унищожени заедно с града от сетаганданските нашественици.

— Искам да бъда погребан тук — каза графът, загледан към спокойното езеро и хълмовете зад него. Сутрешна мъгла се вдигаше от повърхността и слънцето започваше да блести. — Да избягам от тълпата на Имперското гробище във Ворбар Султана. Искаха да погребат там бедния ми баща. Трябваше да оспорвам това. — Той кимна към близкия паметник: „Генерал граф Пьотър Пиер Воркосиган“. Очевидно беше спечелил спора.

— Като малък прекарах тук някои от най-щастливите години от живота си. А по-късно сватбата си и медения месец. — На лицето му се появи срамежлива усмивка. — Майлс беше заченат тук. Следователно, в известен смисъл, ти също. Погледни наоколо. Оттук си дошъл. След закуска ще си сменя дрехите и ще ти покажа още неща.

— Ах. Значи… хм… още никой не е закусвал?

— Преди жертвоприношение се пости. Подозирам, че точно по тази причина жертвоприношенията се призори. — Графът леко се усмихна.

Значи затова графът си беше облякъл лъскавите парадни дрехи, както и Елена своята сива униформа. Заради жертвоприношението. Марк погледна собствения си деформиран образ, отразен в лъснатите като огледало ботуши на графа. Изпъкналата повърхност го разширяваше до гротескни пропорции. Неговото бъдещо аз?

— Само заради това ли дойдохме? Да може Елена да извърши тази церемония?

— Е, и за друго.

Злокобно. Марк последва графа до голямата каменна къща. Изпитваше някаква неясна тревога.

Закуската беше сервирана от иконома в слънчев вътрешен двор, закътан зад храсти, сред които имаше само една пролука — към езерото. Графът се появи в стари черни работни панталони и туника в провинциален стил, свободна и препасана с колан. Елена не дойде.