Читать «Огледален танц» онлайн - страница 105

— Добре си направила, Таура. И това ги е спряло. Но две се появиха тук. За нещастие едната се измъкна при предаването на барон Барапутра. Отиде с него. Другата успяхме да хванем. — Куин кимна към русата, чийто плач бе преминал в хленч. — Така че трябва да търсиш само още една.

— Как… — Очите на Таура шареха озадачено из коридора на люка. — Как допуснахте да се случи това, капитане?

Лицето на Куин представляваше безизразна маска.

— Предпочетох да не започвам престрелка заради нея.

Таура смутено извиваше огромните си лапи с нокти на граблива птица, но от устните й не се изплъзна никакво обвинение.

— В такъв случай да намерим и последната, преди да е станало нещо лошо.

— Започвай, сержант. Вие й помогнете — обърна се Куин към ненужните й вече стражи. — Когато намерите и последната, елате да ми докладвате в съвещателната зала.

Таура кимна, насочи командосите към различните напречни коридори, а самата тя се отправи към най-близкия подемник. Ноздрите й бяха издути. Изглежда, вече надушваше плячката.

Куин се обърна и си замърмори:

— Трябва да се заема с разпита. Да разбера какво се е случило на…

— Аз ще… я върна в стаята на клоновете, Куин — предложи Марк, като кимна към клона.

Куин го погледна подозрително.

— Моля те. Искам аз да я заведа.

Тя погледна към люка, пред които беше избягало евразийското момиче, после се обърна към Марк. Той нямаше представа какво изразява лицето му, но Куин си пое дъх и каза:

— Знаеш ли, откакто напуснахме станция Фел, два пъти прегледах записите от десанта. Нямах… нямах възможност да ти кажа. Даваш ли си сметка, когато застана пред мен и бързахме да влезем в десантната совалка на Кимура, каква беше енергията на плазменото отражателно поле?

— Не. Всъщност в тунела трябваше да отразя много изстрели.

— Един изстрел. Ако беше абсорбирало само още един изстрел, щеше да се изчерпи напълно. А следващият изстрел щеше да те изпече жив.

— Оо!

Тя се намръщи, сякаш все още се опитваше да реши дали е проявил кураж, или глупост.

— Е, според мен би било интересно да го знаеш. — Тя направи продължителна пауза. — А моят енергиен източник беше изчерпан до нула. Така че ако наистина сравнявате резултатите си с барон Барапутра, можеш да повишиш твоите до петдесет.

Марк не знаеше, какво очаква тя да чуе от него. Най-после Куин въздъхна.

— Добре. Заведи я. Ако от това ще ти стане по-добре — и тръгна към съвещателната зала много загрижена.

Той се обърна и внимателно хвана русокосата за ръка. Тя трепна и замига с блестящите си от сълзи сини очи. Макар той да знаеше много добре — никой не знаеше по-добре — колко преднамерено са създадени чертите й и оформено тялото й, ефектът беше поразителен: красота и невинност, сексуалност и страх, смесени в опияняващо единство. Имаше вид на двайсетгодишна, в апогея на физическото си здраве, идеално съответствие на неговата възраст. И само няколко сантиметра по-висока от него. Тя можеше да бъде неговата героиня, ако животът му не беше затънал в някакво съвсем негероично тресавище, ако не беше хаотичен, извън всякакъв контрол. Никакви награди, само наказания.