Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 50

— Да — съгласи се Луис. — Разбирам. А Уолтър наистина се е проявил добре през войната. Не може да има съмнение, че е храбър.

— Това едва ли ще помогне — каза мис Марпъл прямо. — Защото войната е едно, а ежедневието — съвсем друго. А за да извършиш убийство, струва ми се, е необходим кураж… или може би по-често, чисто и просто самонадеяност. Да, самонадеяност.

— Не бих казал, че Уолтър Хъд има някакъв сериозен мотив.

— Така ли? Той мрази това място. Иска да се махне оттук. Иска да отведе и Джина. А ако наистина има нужда от пари, би било много важно Джина да вземе всичко, което може, преди… хм… преди да се обвърже с някои друг…

— Да се обвърже с някой друг? — повтори Луис изумен.

Мис Марпъл се удиви на слепотата на ентусиазираните социални работници.

— Това е, което чухте. И двамата братя са влюбени.

— О, не мисля така — възрази Луис и продължи. — Стивън е безценен за нас… Просто безценен. Подходът му към децата… Умее да ги заинтригува, да ги увлече. Миналия месец изнесоха прекрасно представление. Декори, костюми, всичко. Това показва, че съм прав… Както споменах на Мавърик, липсата на театър в живота им е довела тези хлапета до престъплението. Техен природен инстинкт е да се превъплъщават. Мавърик казва… да, Мавърик…

Луис Сероколд млъкна.

— Искам доктор Мавърик да поговори с инспектор Къри за Едгар. Това всъщност е нелепо.

— А какво знаете за Едгар, мистър Сероколд?

— Всичко — отвърна Луис уверено. — Тоест, всичко, което е нужно да се знае. Произходът му, детството му… Дълбоко вкоренената липса на увереност в себе си…

Мис Марпъл го прекъсна:

— Възможно ли е Едгар Лоусън да е тровил Кари Луиз?

— Едва ли. Той е тук само от няколко седмици. Както и да е, това предположение е абсурдно! Защо му е на Едгар да трови жена ми? Какво би спечелил, ако го направи?

— Нищо материално, знам това. Но може да има някакъв странен мотив. Той е особен човек, нали?

— Искате да кажете, че е неуравновесен?

— Вероятно… Не, не съвсем. Искам да кажа, че е объркан.

Това не отразяваше много точно мислите й. Луис Сероколд прие думите й едно към едно.

— Да — съгласи се той с въздишка. — Горкото момче е много объркано. А бе постигнал такова забележително подобрение… Не мога да разбера на какво се дължи това внезапно влошаване…

Мис Марпъл се наклони напред нетърпеливо.

— Да, това се питах и аз. Ако…

Тя замълча, защото влезе инспектор Къри.

Глава 12

I.

Луис Сероколд излезе, а инспекторът седна и изгледа мис Марпъл по доста особен начин.

— Значи мистър Сероколд ви помоли да играете ролята на пазач?

— Ами… да — отвърна тя смутено. — Надявам се, че нямате нищо против.

— Нямам нищо против. Мисля, че идеята е отлична. А дава ли си сметка мистър Сероколд каква великолепна квалификация имате за тази задача?

— Не ви разбирам, инспекторе.

— Аха. Той си мисли, че сте само една приятна възрастна дама, която е била съученичка на жена му. — Къри поклати глава. — Научихме, че сте нещо повече от това, мис Марпъл, не е ли така? Престъпленията са вашата стихия, докато мистър Сероколд познава само един техен аспект — обещаващите начинаещи. Понякога ми призлява от това. Може да съм старомоден и да греша, но наоколо има предостатъчно свестни деца, деца, на които също им е нужен старт в живота. Но при тях честността е награда за самата себе си — милионерите не оставят попечителски фондове за свестните. Е, както и да е… не ми обръщайте внимание. Сигурно съм старомоден. Виждал съм момчета и момичета, срещу които е било просто всичко — лоши семейства, лош късмет, всякакви пречки, но въпреки всичко са имали куража да си пробият път. На такива бих завещал парите си, ако ги имах. Разбира се, никога няма да имам. Пенсията и градината, това ме чака.