Читать «Цитаделата» онлайн - страница 245

При пристигането в Белвю пациентката била поставена на легло и прегледана от доктор Менсън заедно със собственика на заведението господин Ричард Стилмън, неквалифицирано лице и доколкото разбирам, чужденец. След прегледа, на консултация — специално обръщам вниманието на Съвета на тази фраза, — на консултация било решено да се оперира пациентката, като се направи обездвижване. След това доктор Менсън дал местна упойка и вкарването на въздух било извършено от доктор Менсън и господин Стилмън.

Сега, господа, след като накратко обрисувах картината, бих желал с ваше разрешение да представя нови доказателства. Доктор Юстъс Тороугуд, моля.

Доктор Тороугуд стана и пристъпи напред. Като свали очилата си и ги държеше, готов да подчертава с тях своите позиции. Буун започна:

— Доктор Тороугуд, не бих желал да ви затруднявам. Ние всички добре знаем вашата репутация, бих могъл да кажа вашата слава като консултант по белодробни заболявания. Не се съмнявам, че може би изпитвате добро чувство към своя млад колега, но, доктор Тороугуд, не е ли факт, че в събота, 4 август, доктор Менсън настояваше за консултация относно състоянието на пациентката Мери Боланд?

— Да.

— Не ли също така факт, че по време на тази консултация той настояваше да приемете начин на лечение, който според вас е неразумен?

— Той искаше да направим обездвижване.

— Точно така! И заради най-добрите интереси на пациентката вие отказахте?

— Да, отказах.

— Направи ли ви особено впечатление поведението на доктор Менсън, когато вие отказахте?

— Ами… — доктор Тороугуд се поколеба.

— Моля ви, доктор Тороугуд! Ние уважаваме вашата естествена деликатност.

— Нея сутрин той не изглеждаше много на себе си. Стори ми се, че не е съгласен с моето решение.

— Благодаря ви, доктор Тороугуд. Нямахте причина да предполагате, че пациентката е недоволна от лечението в болницата — при самата мисъл мазна усмивка заля лицето на Буун, — че е имала някакво основание да се оплаква от вас или персонала?

— Нищо подобно. Винаги изглеждаше доволна, щастлива и спокойна.

— Благодаря ви, доктор Тороугуд. — Буун взе следващия лист. — А сега, сестра Майлз, моля.

Доктор Тороугуд седна. Сестрата на отделението Майлз пристъпи напред. Буун поднови разпита:

— Сестра Майлз, в предиобеда на понеделник, 6 август, т.е. два дни след консултацията между доктор Тороугуд и доктор Менсън, идва ли доктор Менсън да види пациентката?

— Да.

— Това обичаен час за него ли беше?

— Не.

— Той прегледа ли пациентката?

— Не. Тази сутрин нямахме снимки. Просто седна и разговаря с нея.

— Точно така, сестра. Дълъг и искрен разговор, ако разрешите да използвам думите ви от предварителната декларация. Но кажете ми, сестра, със свои думи какво стана веднага след като доктор Менсън си отиде?