Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 32

Тя мина покрай параклиса на кадетите, спомняйки си концертите, на които бе идвала тук, първо сама, а сетне няколко пъти с Рийд. Подмина паметниците, на които бяха изписани известни от историята имена, докато стигна до сектор 23 и застана пред надгробната плоча с надпис „Лейтенант Карол Рийд Торнтън младши“. Върху камъка бе оставена една роза и малък плик, прикрепен към нея. Джийн ахна. На плика бе написано нейното име. Взе розата и извади картичката. Ръцете й трепереха, докато прочете няколкото думи, които съдържаше:

„Джийн, това е за теб. Знаех, че ще дойдеш.“

По пътя към хотела впрегна всичките си душевни сили, за да се успокои. „Това е знак, че някой от съучениците ми знае за Лили и си играе на котка и мишка с мен — разсъждаваше Джийн. — Кой е убеден, че днес ще идвам в Уест Пойнт? Естествено е да предположи, че ще посетя гроба на Рийд.“

Четиридесет и двама души от випуска присъстваха на срещата. Това намаляваше кръга на хората, които можеха да се свържат с нея от целия свят, на четиридесет и двама. Един от четиридесет и двама. Трябваше да открие кой е той и къде е Лили. Може би дъщеря й не знае, че е осиновена. Нямаше да се меси в живота й, но искаше да е сигурна, че е добре. Трябваше поне да я види, само веднъж, от разстояние.

Джийн ускори крачка. Имаше само днес и утре, за да направи опит да поговори лично с всеки и да открие кой е бил на гробището. Трябваше да говори с Лора. Тя не пропускаше нищо. Ако е била на екскурзията, включваща посещение на гробището, със сигурност е забелязала нещо.

В момента, в който Джийн влезе в залата, резервирана за обяда на випуска от „Стоункрофт“, Марк Флайшман се приближи до нея.

— Обиколката беше много интересна. Жалко, че не дойде с нас. Срамувам се да призная, че въпреки че съм живял в Корнуол, съм идвал тук само няколко пъти, за да тичам. Но ти идваше доста често през последната година, нали? Спомням си, че написа няколко статии за училищния вестник.

— Да, така е — отвърна предпазливо Джийн. В паметта й се завъртя калейдоскоп от спомени. В пролетните неделни следобеди тя отиваше пеша до Трофи Пойнт и сядаше на една от пейките, за да пише. Пейките от розов гранит бяха дарение на академията от випуск 1939. Можеше да цитира думите, издълбани върху тях — почтеност, дисциплина, смелост, честност, лоялност.

„Дори само буквите върху тези пейки ме караха да осъзная дребнавостта на живота, който родителите ми водеха“ — помисли си Джийн.

После насочи вниманието си към Марк.

— Нашият лидер, Джак Емерсън, нареди почетните гости да се смесят с останалите и да седнат на различни места — каза той. — Това ще създаде проблем на Лора. Забеляза ли как неуморно излъчва чар и сексапил? Флиртува с нашия телевизионен бос Гордън, с драматурга ни Картър и с комедианта Роби на вечерята снощи. Днес в автобуса седна до Джак Емерсън и му завъртя главата. Той е станал истински магнат на недвижими имоти.

— Ти си човекът, специализирал детско-юношеска психология, Марк. Лора винаги се е ориентирала към преуспяващите момчета. Не мислиш ли, че това предпочитание се пренася във възрастта? Освен това тя спокойно може да се концентрира върху тези четиримата. Бившите й гаджета като Дъг Хановър или не са тук, или са със съпругите си.