Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 31

„И си помисли още веднъж дали наистина знаеш колко струвам“ — добави той наум.

Рита Емерсън сви безразлично рамене.

— Винаги си смятал, че последната дума трябва да е твоята. Знаеш ли какво, Джак? Под онова, което минава за лустро, ти си все същият лепкав, дребен чистач, който недоволно е търкал пода с парцала след училище. И ако не играеш честно на развода, мога да разкажа на властите как си ми признал, че преди десет години си запалил пожара в медицинския център.

— Не съм ти казвал такова нещо! — изгледа я гневно той.

— Но те ще ми повярват, нали? Ти работеше там и познаваше всеки ъгъл. Искаше да купиш сградата за жълти стотинки, за да направиш базара, както бе планирал. След пожара наистина успя да я вземеш на безценица. — Тя вдигна вежди. — Върви и си вземи ученическата вратовръзка, Джак. След няколко часа няма да съм тук. Можеш да поканиш един или няколко свои съученици или съученички и да си направите истински купон тази нощ. Бъдете мои гости.

16

Чувството, че най-сетне е започнала да прави нещо, даде на Джийн успокоение. Алис Съмърс й обеща, че ще се обади на Сам Дийган и ще се опита да им уреди среща за неделя следобед.

— Той винаги идва у дома на годишнината от смъртта на Карън.

„Не се налага да се връщам утре в Александрия — помисли си Джийн. — Мога да остана в хотела поне една седмица. Аз съм добър следовател. Може би ще успея да намеря някой, който е работил в кабинета на доктор Конърс, сестра или секретарка, която да ми каже къде е регистрирал ражданията на бебетата, чиито осиновявания е уреждал. Може би този човек пази някъде копия от тези документи. Сам Дийган вероятно ще ми помогне да открия как да ги получа, ако съществуват.“

Доктор Конърс беше взел бебето от нея в Чикаго. Възможно ли бе да е регистрирал раждането на Лили тук? Дали другата майка бе пътувала с него до Чикаго, или той бе върнал Лили в Корнуол?

Всички от випуска, който бяха пътували до Уест Пойнт със собствените си коли, трябваше да ги паркират на паркинга близо до хотел „Теър“. Когато Джийн мина през портата на академията, почувства как в гърлото й се надига буца. Както често през последните няколко дни, тя си помисли за последния път, когато бе идвала тук. Беше на завършването на випуска на Рийд. Тогава бе наблюдавала отдалеч как майка му и баща му получават дипломата и сабята му.

По-голяма част от съучениците й се бяха пръснали наоколо. По програма трябваше да се срещнат в дванадесет и половина в хотела за обяд. Сетне щяха да присъстват на тържественото вдигане на знамето и на футболния мач.

Преди да се присъедини към останалите, Джийн отиде на гробището, за да посети гроба на Рийд. Пътят между гробовете беше дълъг, но тя се радваше, защото така имаше време за размишление. Какво спокойствие цари тук, помисли си Джийн. Какъв ли щеше да бъде животът й, ако Рийд беше жив, ако дъщеря й беше сега с нея, а не някъде с непознати хора?

Тогава не посмя да отиде на погребението му. Съвпадаше с деня на нейното дипломиране. Майка й и баща й не знаеха нищо за Рийд и никога не бяха го виждали. Нямаше как да им обясни защо няма да присъства на собственото си дипломиране.