Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 177

— След като докторът я прегледа, тя настоя да се завърне още днес — обясни генерал Бъкли. — Продължава да се притеснява за изпита си по физика утре сутринта. Мередит е много дисциплинирано дете. От нея ще стане отличен войник.

Опитваше се да не показва колко е бил отчаян и уплашен, когато бе разбрал, че единственото му дете е на крачка от смъртта.

— Като богинята Минерва, тя е излязла напълно въоръжена от челото на баща си — рече Джийн. — Абсолютно същото би направил и Рийд.

След което потъна в мълчание. Все още чувстваше неописуемата радост, когато полицаят отвърза ръцете й и тя успя да вземе детето си в прегръдката си. Все още можеше да чуе шепота на Лили.

— Джийн, майко.

Заведоха ги в болницата на преглед. Там Лили и тя седяха една до друга и говориха, започвайки почти от времето преди двадесет години.

— Все си представях как изглеждаш — сподели Лили. — Мисля, че представата ми напълно се покрива.

— Аз също. Ще трябва да се науча да те наричам Мередит. Красиво име, харесва ми.

Когато докторът реши да ги изпише, призна:

— Повечето жени след подобно премеждие щяха да са на успокоителни. Вие двете сте истински героини.

Преди да си тръгнат, се отбиха в стаята на Лора. Тя беше сериозно обезводнена и затова я бяха сложили на системи. Спеше.

Сам се бе върнал в болницата, за да ги отведе в хотела. Но в момента, в който влязоха във фоайето, пристигна семейство Бъкли.

— Мамо, татко! — извика Мередит и Джийн с тъжна завист, но и с разбиране видя как се хвърли в прегръдките им.

— Джийн, ти си й дала живота и ти днес го спаси — рече през сълзи Гано Бъкли. — Отсега нататък винаги ще бъдеш част от нейния живот.

Джийн погледна хубавата двойка, която седеше на масата срещу нея. Двамата наближаваха шестдесет години. Чарлз Бъкли имаше стоманеносива коса, проницателни очи, решително лице, но властният авторитет, който излъчваше, се смекчаваше от очарователните му маниери и топлата усмивка. Гано Бъкли беше деликатна, хубава дребна жена, която бе имала кратка кариера като концертираща пианистка, преди да стане съпруга на военен.

— Мередит свири прекрасно — обясни тя на Джийн. — Нямам търпение да я чуеш.

Тримата щяха да посетят Мередит във военната академия в събота следобед. Те бяха нейните майка и баща, помисли си Джийн. Те бяха хората, които я бяха отгледали, бяха се грижили за нея и я обичаха. Те бяха създали прекрасната млада жена, която Лили беше днес. Но поне сега и тя ще има място в живота й. В събота ще я заведе на гроба на Рийд и ще й разкаже за него. Тя трябва да знае какъв забележителен човек беше баща й.

Вечерта беше изпълнена с горчива сладост и Джийн знаеше, че семейство Бъкли ще я разберат, когато веднага след кафето си тръгна, оправдавайки се с изтощението.

Крейг Майкълсън я остави в десет часа в хотела и там тя видя Сам Дийган и Алис Съмърс, които я чакаха във фоайето.

— Решихме, че може би ще искаш да изпиеш едно питие с нас преди лягане — рече Сам. — Въпреки нашествието от продавачи на крушки успяха да запазят една маса и за нас в бара.