Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 176

Той обясни на Сам защо е сигурен, че в ъгловата стая на втория етаж има някой. Полицаите мигновено разбиха предната врата и нахлуха вътре. Сам му извика да стои навън.

„Не си познал“ — помисли си Джейк. Изчака ги, докато се качат до спалнята, след което ги последва, с апарат в ръка. Когато стигна до втория етаж, чу как някъде се затвори врата. Звукът идеше от другата предна спалня, съобрази той. В нея имаше някой!

В този момент от ъгловата стая излезе Сам Дийган с насочен пистолет.

— Слизай долу, Джейк! — нареди му той. — Тук има убиец!

Джейк посочи надолу по коридора.

— Ей там е!

Сам, Заро и още двама полицаи изтичаха покрай него. Тогава Джейк блъсна вратата на предната спалня, погледна вътре и след миг на пълно смайване от онова, което видя, вдигна апарата и започна да снима.

Лора Уилкокс лежеше на леглото като счупена кукла. Роклята й бе смачкана, косата разбъркана. Един от полицаите държеше главата й и й даваше да пие вода от чаша.

Джийн Шеридан седеше на пода и притискаше към гърдите си младо момиче, облечено в униформата на кадет от Уест Пойнт. Тя плачеше и шепнеше: „Лили, Лили, Лили“ отново и отново. В първия миг Джейк помисли, че момичето е мъртво, но после видя, че мърда.

Той вдигна апарата и запечата момента, в който Лили отвори очи и за пръв път, откакто бе родена, погледна родната си майка в очите.

96

Ще им трябват само няколко секунди, за да разбият вратата, помисли си Бухала. Бе толкова близо до завършека на мисията си, почти щеше да увенчае делото на живота си с успех. Погледна бухалчетата, които стискаше в ръка. Същите, които имаше намерение да остави до телата на Лора, Мередит и Джийн.

Сега вече нямаше да има възможност да го направи.

— Предай се! — извика Сам Дийган. — Всичко свърши! Знаеш, че не можеш да избягаш.

„Напротив, мога“ — помисли си Бухала. Той въздъхна и извади от джоба си маската. Нахлузи я на главата си и се погледна в огледалото над бюрото, за да е сигурен, че е прилепнала добре към лицето му. Сетне сложи металните бухалчета върху шкафа.

— Аз съм Бухала и живея на дървото — произнесе високо той.

Пистолетът бе в другия му джоб. Извади го и го допря до слепоочието си.

— Нощта е моята стихия — прошепна.

След което затвори очи и натисна спусъка.

При звука от изстрела Сам блъсна вратата с крак и тя се отвори. Заедно с Еди Заро и двамата полицаи, той нахлу в стаята.

Тялото лежеше на пода, а до него бе оръжието. Беше паднал назад, така че маската все още стоеше на лицето му, а кръвта се процеждаше през нея.

Сам се наведе, дръпна маската и погледна лицето на мъжа, който бе отнел живота на толкова много невинни хора. В смъртта следите от пластичните операции бяха съвсем ясно забележими, а чертите, които неизвестният хирург се бе опитал да направи привлекателни, сега изглеждаха изкривени и отблъскващи.

— Ама че работа — рече Сам. — Гордън Амори беше последният, когото бих заподозрял като Бухала.

97

Тази вечер Джийн вечеря с Чарлз и Гано Бъкли в дома на Крейг Майкълсън. Мередит се бе върнала в Уест Пойнт.