Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 173

— Къде ме водите? — попита Мередит. Нещо твърдо притискаше гърба й. Тя се наведе напред, но то продължи дай убива. Какво беше?

— Мередит, аз те излъгах, когато ти казах, че съм срещнал приятелка на майка ти на срещата. Аз срещнах майка ти там. Сега ще те заведа при нея да я видиш.

— Майка ми?! Джийн! Водите ме при нея?

— Да. А след това двете ще се присъедините към родния ти баща на небето. Ще си направите прекрасна среща, сигурен съм. Ти приличаш досущ на него. Или поне той изглеждаше така, преди да го размажа на пътя. Знаеш ли къде се случи това, Мередит? Близо до поляните за пикник в Уест Пойнт. Това е мястото, където умря баща ти. Сигурен съм, че случайно си минавала покрай гроба му. Името му е изписано на надгробния камък: Карол Рийд Торнтън младши. Щеше да се дипломира точно след една седмица. Чудя се дали ще ви погребат всички заедно? Ти и Джийни — до него. Няма ли да бъде прекрасно? Каква идилия!

— Баща ми е бил в Уест Пойнт и вие сте го убили?

— Разбира се, че го убих. Нима си мислиш, че беше честно той и Джийн да са толкова щастливи, а аз да зъзна отвън на студа? Мислиш ли, че това беше честно, Мередит!?

Бухала обърна глава и я загледа. Очите му блестяха. Устните бяха стиснати плътно една към друга и поради това устата му изглеждаше изчезнала под ноздрите.

Той е луд, помисли си тя.

— Не, сър, не изглежда честно — отговори, опитвайки се да запази гласа си спокоен. Не бива да му покаже колко е уплашена!

Бухала сякаш се поуспокои.

— Твоето уестпойнтско възпитание! „Да, госпожо“, „Не, сър“. Не съм ти казал да ме наричаш сър. Настоявам да ми казваш Бухала.

Подминаха отбивката за Сторм Кинг Маунтин и вече бяха в покрайнините на Корнуол. „Къде ли отиваме? — помисли си Мередит. — Дали наистина ще ме заведе при майка ми? Дали наистина е убил баща ми и има намерение да убие и нас? Какво мога да направя, за да го спра? Само без паника — нареди си тя. — Не се паникьосвай и не губи самообладание! Огледай се! Виж дали има нещо, което би могла да използваш, за да се защитиш! Може би някъде тук има бутилка вода. С нея бих могла да го ударя в лицето. Ще спечеля достатъчно време, за да стигна до ключа в стартера и да изгася двигателя. Сега покрай нас минават доста коли, все някой ще види борбата.“ Но като се огледа, не видя нищо, което да използва за тази цел.

— Мередит, мога да чета мислите ти. Не се мъчи да привлечеш внимание към себе си, защото, ако го направиш, няма да излезеш жива от тази кола. Имам оръжие и ще го използвам. Поне ще ти предоставя шанса да видиш с майка си, преди да умреш. Не бъди толкова глупава и не го отхвърляй.

Мередит вкопчи ръцете си една в друга. Какво притискаше така гърба й? Може би беше нещо, което щеше да й даде възможност да спаси себе си и живота на майка си? Много внимателно тя отпусна ръце и пъхна дясната зад гърба си. Поизправи се на седалката и я плъзна между възглавниците. Пръстите й докоснаха предмет, който й се стори познат.

Беше мобилен телефон. Трябваше да го издърпа, за да го освободи, а Бухала сякаш не забелязваше движението й. Сега пътуваха по улиците на Корнуол и той се оглеждаше на двете страни, сякаш се страхуваше, че ще бъде спрян.