Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 172

— Джейк, ти наистина можеш да подлудиш всеки — отвърна с въздишка тя, но взе лупата и започна да разглежда снимката. — Да отгатна ли? Смяташ, че транспарантът на този прозорец на втория етаж в ъгловата стая е леко отместен. Това ли е?

— Точно това! — извика Джейк. — Вчера не беше. Не ме интересува колко празна е кухнята — в тази къща живее някой!

91

Вместо да отиде в офиса в Гошен, Сам се върна в „Глен-Ридж“, защото бе започнал да се изпълва с увереност, че един от почетните гости или може би Джак Емерсън, или Джоул Нийман е отговорен за заплахите, отправени към Лили. Всички те бяха работили в сградата, в която се е помещавал кабинетът на доктор Конърс. По някакъв повод през уикенда един от тях бе споменал, че Джийн е била негова пациентка. Но кой точно, Сам все още не бе открил.

Флайшман настояваше, че е чул това изявление от един от останалите споменати мъже. Той, разбира се, можеше да лъже. Стюарт отричаше да е чувал подобна реплика. И той също можеше да лъже. Но в „Глен-Ридж“ поне щеше да държи под око Флайшман и Гордън Амори, които все още живееха там. Фактът, че Джийн бе изчезнала, скоро щеше да бъде надушен от репортерите и разпространен в медиите. И Сам беше сигурен, че новините щяха да накарат Джак Емерсън да довтаса тук за нула време.

Вече бе помолил Рич Стивънс да постави всички под наблюдение. Това скоро щеше да даде резултат.

В дванадесет и десет той получи обаждането, което чакаше от техническия отдел.

— Фиксирахме телефона на Джийн Шеридан.

— И къде е той?

— В движеща се кола.

— Можете ли да кажете къде е колата?

— Близо до Сторм Кинг, отправя се към Корнуол.

— Идва от Уест Пойнт — прошепна Сам. — Значи е хванал момичето. Не го изпускайте. Не го изпускайте на никаква цена!

— Нямаме такива намерения.

92

— Моля, обърнете колата — каза Мередит. — Не ми е позволено да напускам територията на академията. Когато ме помолихте да седна, помислих, че искате да говорите с мен за минута. Съжалявам, че сте оставили писмото на майка ми в другия си джоб, но то ще трябва да почака. Моля да ме върнете, господин…

— Стоп! Смяташе да използваш името ми, Мередит! Не те съветвам да го правиш. Можеш да се обръщаш към мен с името Бухала.

Тя го загледа стреснато и почувства как настръхва и я обзема страх.

— Не разбирам. Върнете ме обратно! — Мередит сграбчи дръжката на вратата. „Ако спре на светофар, ще скоча — помисли си тя. — Той е различен. Изглежда различен! Не, различен не е точната дума. Прилича на луд!“ Съмнения и въпроси, въпроси без отговори минаваха шеметно през ума й. Защо баща й я помоли да обещае, че няма да напуска Уест Пойнт? Защо искаше да си спомни къде е загубила четката си? Какво общо има всичко това с родната й майка?

Почувства, че скоростта на колата се увеличи и се отправят на север по шосе 218. Той превишава доста определеното ограничение, помисли си с надежда Мередит. О, Господи! Дано ги спре полиция. Боже, дано някой полицай да ги забележи! Обмисляше дали да грабне волана и да го завърти, но в обратната посока срещу тях минаваха коли и невинен човек можеше да бъде убит при тази нейна маневра.