Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 5

Приликата между брата и сестрата беше изумителна. С изключение на черната си коса, Закари представляваше мъжка версия на Мелиса. Деветнадесетгодишният младеж беше вече истински мъж с широките си рамене и загорелите от слънцето мускулести ръце, подаващи се изпод навитите ръкави на ризата. Решителната извивка на устата и огнените искри в златнокафявите очи не предвещаваха нищо добро. Закари беше твърдо решен да опази сестра си както от заплахите, така и от увещанията на чичо си.

Застанал на вратата, младият Сеймур изглеждаше толкова първичен и земен — и готов да се хвърли в атака. Загарът му издаваше упорит труд под открито небе, а сламките по панталоните му свидетелстваха, че се връща от оборите.

— Ако си дошъл да укоряваш Лиса, че е отказала да се омъжи за онзи глупак, младия Джон Нюкомб, съветвам те веднага да изчезваш оттук, скъпи ми чичо. Няма да допусна грубо отношение към сестра си.

Джош изгледа мрачно племенника си.

— Както виждам, и двамата не сте в настроение за разумен разговор. Затова ще дойда утре и се надявам, че ще се държите като пораснали хора с човека, който ви мисли само доброто.

От гърлото на Закари се изтръгна горчив смях. Мелиса, която изпитваше едновременно съжаление и облекчение, проследи с очи чичо си, който се обърна и обидено се запъти към изхода. Ах, как мразеше подобни сцени! Искрената й обич към Джош правеше нещата още по-трудни. Сърце не й даваше да застане открито срещу него, освен това съзнаваше, че искането му ще донесе полза и за самата нея.

Закари, който се беше отпуснал уморено в многократно кърпеното кожено кресло, все още не можеше да се успокои.

— Защо ли дядо не е завещал част от парите си направо на леля Сали? И защо не ти е предоставил да се разпореждаш свободно с твоята част, когато навършиш двадесет и една години?

— Защото не е искал парите да изтекат между пръстите ни още преди ти да си навършил двадесет и една — гласеше краткият коментар на сестра му.

Закари я изгледа подигравателно.

— По-скоро ми се струва, че е искал да те види задомена за почтен мъж, сестричке — настави засмяно той.

Мелиса изкриви лице.

— Прав си, но глупавото е, че ако чичо Джош не беше се впуснал в онова рисковано начинание, двамата с теб можехме да изчакаме съвсем спокойно двадесет и първия ти рожден ден. Е, и ако татко беше положил поне малко усилия, за да запази плантацията…

Настроението им се понижи значително. Две години може и да не бяха дълъг срок, но когато всеки ден трябваше да треперят от страх, че ще загубят покрива над главите си, те им се струваха цяла вечност.

— Смяташ ли, че трябва да се омъжа за Джон Нюкомб? — попита съкрушена Мелиса.

— За онзи празноглавец? Никога! — изрева ядно Закари. — Щом не го искаш, нямаш никакви причини да го направиш свой съпруг… Пък и нищо не разбира от коне!