Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 223

Лейтимър се засмя, влезе в дневната и напълни две чаши порто.

— Е, откри ли някое подходящо гнезденце за любовната среща?

— Не! Търсих навсякъде, но не намерих нито едно усамотено място, което да не е далече от къщата — отговори жално тя.

— Защо държиш да е близо до къщата? Не може ли да уредиш нещо в града?

— Нали ще ни видят! Освен това се разбрахме да го повикам под предлог, че ме е страх от теб и че искам да ме вземе със себе си, нали? Това означава, че трябва да го чакам в къщи!

— Права си. Най-добре е да представиш любовното гнездо като свое убежище, място, където се криеш от гневните ми избухвания — проговори замислено Лейтимър. — Какво ще кажеш за павилиона край езерото?

— Онази рухнала стара барака? — възмути се Дебора. — На брега на вонящото блато?

Лейтимър кимна невъзмутимо.

— Изслушай ме, преди да отхвърлиш идеята ми. Първо, павилионът е част от имота, следователно можем да разполагаме с него. Второ, той не се вижда от къщата, нито се чува нещо. А що се отнася до блатото… — Той се усмихна многозначително. — Имай предвид, че вниманието на Слейд ще бъде привлечено от други неща, не от миризмата на някакво си блато.

Дебора се постара да обмисли внимателно предложението на брат си и стигна до извода, че павилионът наистина предлага някои предимства. Вярно, щяха да бъдат необходими доста усилия, за да преустроят помещението по неин вкус, но…

— Утре ще го огледам и към края на седмицата бихме могли да пристъпим към действие — предложи тя.

Лейтимър поклати глава.

— Не, нямам намерение да губя повече време тук Щом обера младия Франклин, двамата тръгваме за Ню Орлиънс. Това градче изгуби за мен голяма част от очарованието си. Ако всичко мине добре, в петък сутринта ще вземем пощенския кораб за столицата. О, не! — Той отпи голяма глътка порто и втренчи поглед в стената, обмисляйки внимателно подробностите. — Приемът на Джош Манчестър е определен за петък! Сигурен съм, че младият Франклин също ще присъства. Това е единствената възможност да му взема паричките, така че се налага да почакаме до петък. Жалко, че пощенският кораб тръгва ден по-рано и не можем да заминем с него.

— Е, значи имаме време да уредим въпроса с Доминик.

Лейтимър се усмихна накриво.

— За да осъществя своя план, трябва ти да си свършила твоята работа. Още утре ще се насладиш на удоволствията, за които копнееш толкова отдавна.

Дебора се разкъсваше от желание да направи Доминик свой любовник и сега беше огън и пламък. Суетността й беше толкова голяма, та беше сигурна, че Доминик няма да се задоволи с един-единствен път, че ще настоява за все нови и нови срещи, фантазията й вече рисуваше розово бъдеще, в което завладеният от прелестите й Доминик се разделяше с жена си и беше готов да я последва чак в Англия… Гласът й прозвуча замечтано:

— Както желаеш, скъпи братко.

Готовността й получи първия по-сериозен удар, когато рано-рано на другата сутрин Джулиъс я изтика от леглото и я отведе до езерото. Докато разглеждаше бъдещото любовно гнездо, съмненията й се увеличиха. Павилионът беше полусрутен. Уловена за ръката на брат си, Дебора се приближи предпазливо до някога представителната, сега обаче занемарена и почти рухнала постройка.