Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 19

Като си припомни смутеното му изражение при последния им сблъсък, Мелиса се почувства раздвоена. Знаеше, че никак не му е било приятно да я заплаши с отнемане на настойничеството. А и напрежението, което бе възникнало между него и брата и сестрата Сеймур от няколко месеца насам, изобщо не му харесваше. Едновременно с това девойката осъзнаваше, че чичо й е съвсем искрен, като не вижда друг изход от положението освен женитбата й. За кой ли път бе подчертал, че не само семейство Манчестър ще има полза от наследството на дядото…

Радостта на Мелиса от успешния маскарад отлетя някъде много далеч. Обезкуражена, тя обърна гръб на Закари. Дали наистина беше такава егоистка, за каквато я мислеше Джош? Самата тя не беше на това мнение, защото финансовото положение на семейство Манчестър не беше чак толкова лошо въпреки всички оплаквания и обвинения на чичо й. На всеки се случваше лоша реколта, нали? Това беше и причината Мелиса да се опълчи решително срещу волята му. Ако семейството на чичо й беше изпаднало в нищета, ако ги заплашваше загуба на плантацията, тя щеше без колебание да се жертва, за да им помогне. Разбира се, че щеше да се омъжи за Джон Нюкомб. Ако обаче след година или дори след месец един от корабите на Джош успееше да се промъкне през британската блокада, Манчестърови щяха да си възвърнат богатството и жертвата й щеше да се окаже напразна. Освен това целият свят знаеше, че братовчед й Ройс е много заможен и никога не би допуснал семейството му да тъне в бедност. Защо Джош не преодолее гордостта си и не се обърне за помощ към най-големия си син?

Прегръдката на Закари я изтръгна от горчивия размисъл. Момъкът я притисна с обич до себе си и заговори загрижено:

— Иска ми се чичо Джош да беше някое чудовище, тогава всичко щеше да бъде по-леко. А сега след всяка караница се чувствам ужасно неловко. — Направи кратка пауза и замислено продължи: — Странното е, че след няколко години сигурно ще си припомняме със смях вчерашната сцена, макар че Джош беше побеснял от гняв.

Мелиса кимна с уморена усмивка.

— Трябва винаги да помним, че действаме така и в негов интерес! Съдбата винаги е била благосклонна към нашия чичо Джош, необходимо му е поне малко предизвикателство.

— А ти имаш всички основания да му го дадеш, скъпа моя — засмя се Закари, възвърнал в миг обичайната си веселост.

Мелиса го смушка доста силничко в ребрата.

— И ти не си някое кротко агънце!

Закари се ухили още по-широко и я изгледа отвисоко.

— Знам, но ако искаме да се справим по най-елегантния начин с този труден проблем, трябва да гледаме на него като на една голяма шега, която ще ни достави истинско удоволствие… — Той изкриви уста. — …когато мине малко повече време.

Откъм вратата проехтя смях. Дълбок глас със силен френски акцент извика: