Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 182

Ройс също нямаше време за нея, или поне така й се струваше, защото плахите й опити да го въвлече в сериозен разговор винаги завършваха с напомняне, че братовчед й има важна среща и не бива да я пропусне. Ако не знаеше, че мъжете наистина имаха много работа, Мелиса щеше да си помисли, че Ройс я избягва. Но имаше още нещо, което не й даваше мира. Защо Ройс беше толкова… толкова стеснителен в нейно присъствие? Какво криеше от нея?

Разочарованието й вдъхна нова смелост и един следобед в началото на октомври тя спря решително Ройс, който беше дошъл у тях да търси Доминик, но не го беше намерил.

— Не си отивай! Искам да поговоря с теб! — помоли тихо тя.

Ройс веднага застана нащрек. Тъй като беше вече на вратата, той се обърна към нея и отговори учтиво:

— Друг път, мила, сега нямам никакво време.

Този път Мелиса беше решена да постигне своето. Тя улови ръката му, вдигна очи към лицето му и проговори с тон, в който се смесваха молба и заповед:

— Не бързай толкова, Ройс. Трябва да говоря с теб.

Бледото й лице и тъмните кръгове под очите, свидетелство за безброй безсънни нощи, трогнаха сърцето на мъжа. Той се подчини и отговори меко:

— Щом настояваш, мила.

Мелиса го отведе в салона и го накара да седне на дивана. Той я изгледа загрижено, целуна ръката й и попита:

— Е, кое те тревожи толкова много?

Красивите й устни потръпнаха.

— Нима личи? А аз си мислех, че добре го прикривам.

— Не и от мен — усмихна се Ройс. Колкото и неприятно да му беше, заговори направо: — Доколкото разбирам, става въпрос за Доминик и флирта му с Дебора? Още първата вечер ти казах, че няма защо да се боиш от онази, личност.

— Добре, но защо Доминик й позволява да го преследва? — проплака Мелиса, обезумяла от страх и несигурност.

— Защото така трябва — отговори кратко Ройс. Ролята, която бе поел, ставаше все по-неприятна.

Мелиса отвори широко очи. Вместо да я успокои, Ройс още повече я обърка.

— Защото така трябва? — повтори слисано тя. — Какво значи това? Дебора държи Доминик в ръцете си, така ли?

Ройс въздъхна.

— Разбира се, че не, и ако ти не беше толкова наивна, щеше да забележиш, че съпругът ти гори от желание да удуши досадната лейди Боудън и никога повече да не се отделя от красивата си женичка.

Погледът й се спря върху него с болезнена настойчивост.

— Откъде знаеш? Той… той изобщо не искаше да се ожени за мен. Не помниш ли, че баща ти беше този, който ни принуди да го сторим! — Тя преглътна с мъка. — А Дебора Боудън е красива и знае как да се харесва на мъжете.

— Освен това е интригантка и егоистка! — изръмжа Ройс, който вече не можеше да се сдържа.

Тъй като братовчед й винаги се беше отнасял любезно с красивата англичанка, Мелиса още повече се обърка.

— А аз си мислех, че ти си очарован от нея… също като Закари и Доминик.