Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 152

— Не и аз! За разлика от теб горя от нетърпение да се оженя и да имам семейство. А ти си остани заклет, костелив стар ерген!

Гостите се разсмяха развеселено. Епитетът „костелив“ никак не подхождаше на красивия, широкоплещест и елегантен Ройс. После заговориха за друго, а след няколко минути Мелиса и Лейтимър се отдалечиха към градината. Ройс ги проследи с гневен поглед.

Мелиса усети угризения на съвестта, когато Лейтимър се запъти към една тъмна алея, неосветена от лампионите. После обаче решително вирна брадичка. Доминик също се забавляваше в някое тъмно ъгълче, защо тя да не последва примера му! Гневът и разочарованието я бяха накарали да потърси близостта на Лейтимър, и пак те я задържаха при него, макар че с всяка фибра на тялото си копнееше за Доминик — само че за онзи Доминик, който я обичаше.

Макар че гневът я бе тласнал към прибързани действия, той не можа да замъгли разума й. Щом стигнаха тъмната алея, тя се отдалечи на безопасно разстояние от Лейтимър. Застана пред него като наострила уши сърна, готова за скок при първия признак на опасност.

Лейтимър, от вниманието на когото не беше убягнала нервността й, проговори със суха подигравка:

— Не бих се осмелил да премина в нападение на такова оживено място.

Мелиса се изчерви в мрака.

— Това ми е ясно — отвърна остро тя. — Признайте обаче, че имам основания да не ви вярвам.

Възцари се напрегнато мълчание. Лейтимър мисли дълго, преди да заговори отново.

— Вече ви помолих за прошка. Държанието ми беше непростимо, но нима не мога да направя нищо, за да станем отново приятели?

Да! — едва не извика Мелиса. Вземи сестра си и се махайте оттук! Върни се в родината си и се постарай никога вече да не чуя нито нейното, нито твоето име! За съжаление не можеше да изкаже гласно желанията си, затова се задоволи да отговори сухо:

— Не знам. Повярвах, че във ваше лице имам приятел, но после се държахте толкова невъзпитано, че…

— Недейте така, скъпа моя! Трябва да разберете, че бях полудял по вас! Постъпих като глупак, признавам, но желанието да ви имам ме заслепи и ме тласна към някои прибързани действия, за които съжалявам. Ако бях постъпил като джентълмен, сега аз щях да бъда ваш съпруг, а не…

— Доминик — довърши глухо Мелиса. Тонът й издаваше обзелото я отчаяние.

Окуражен от факта, че Мелиса беше благоволила да го изслуша, Лейтимър продължи настойчиво:

— Направих опит да ви предупредя, скъпа моя. Защо не ме послушахте!

Мелиса избягна погледа му, опитвайки се да се пребори с напиращите сълзи. Лицемерната му доброта беше непоносима. Много й се искаше да сподели болката си с човек, който познаваше истинската природа на съпруга й, но лоялността, предпазливостта и инстинктивното недоверие към Лейтимър я предпазиха от поредната погрешна стъпка. Не й беше убягнал погледът, който двамата бяха разменили при пристигането на Лейтимър и сестра му. Беше усетила напрежението, което измъчваше Доминик, докато разменяше поздрави с англичанина. Вече й беше ясно, че отвращението на съпруга й има дълбоки корени и не се дължи единствено на интереса, която тя беше изразила.