Читать «Врата към лятото» онлайн - страница 7

Робърт Хайнлайн

— А сега, сър, с какво можем да ви бъдем полезни?

— Желая Дългото спане.

Той вдигна вежди и маниерите му изведнъж станаха по-почтителни. Не ще и дума, че Взаимната може да ти уреди замразяване и за седем бона, но Дългото спане им дава възможността да турят лапа върху цялата собственост на клиента.

— Много мъдро решение — рече почтително той. — Иска ми се и аз да можех да постъпя така. Но семейните отговорности, нали разбирате… — Бръкна и извади някакъв формуляр. — Обикновено клиентите за „Съня“ бързат много. Затова нека ви спестя време и неприятности, като попълня този формуляр вместо вас… след което веднага ще уредим медицинския ви преглед.

— Един момент.

— Да?

— Имам въпрос. Можете ли да уредите студено спане и за котка?

Той първо се изненада, а сетне сякаш се засегна.

— Шегувате се.

Отворих капака на чантата; Пийт подаде глава.

— Запознайте се с ортака ми. Още един въпрос, моля. Ако отговорът е „не“, ще отскоча до „Отговорност сентръл вали“. Офисите им са в същата сграда, нали?

Този път изглеждаше вече ужасен.

— Мистър… ъ-ъ-ъ, не чух името ви…

— Дан Дейвис.

— Мистър Дейвис, след като човек прекрачи нашия праг, той е под щедрата протекция на Взаимозастрахователната компания. Не бих могъл да ви пусна да отидете в „Сентръл вали“.

— И как възнамерявате да ме спрете? С джудо?

— Моля ви! — Огледа се, беше разстроен. — Нашата компания държи на етичността.

— Това означава ли, че „Сентръл вали“ не държи на нея?

— Не съм го казал аз, вие го казахте. Мистър Дейвис, не искам да ви влияя…

— Няма и да можете.

— …но вземете примерни договори от всички компании. Консултирайте се с адвокат, а още по-добре — с оторизиран семантик. Разберете какво предлагаме — и осъществяваме — и го сравнете с онова, което „Сентръл вали“ твърди, че предлага. — Отново се озърна и се наведе към мен. — Не бива да го казвам, но се надявам, че няма да ме цитирате — те дори не използват стандартните статистически таблици за смъртността.

— Може би дават отстъпка на клиентите си.

— Какво? Скъпи мистър Дейвис, ние осигуряваме всяка стотинка от натрупания дивидент. Така е според устава ни… докато „Сентръл вали“ е акционерно дружество.

— Може и да купя от техните акции… Вижте какво, мистър Пауъл, само си губим времето. Взаимозастрахователната ще приеме ли моя приятел или не? Ако не, то тогава твърде дълго се задържах тук.

— Искате да кажеде, че ще платите това създание да бъде запазено живо в хипотермия?

— Искам да кажа, че двамата, искаме да предприемем Дългото спане. И не го наричайте „това създание“, името му е Петроний.

— Извинете. Ще формулирам другояче въпроса си. Да разбирам ли, че сте готов да платите две стандартни такси, за да постъпите вие, вие и… ъ-ъ-ъ… Петроний в нашата обител?

— Да. Но не и две стандартни такси. Нещо допълнително — да, разбира се, но можете да ни положите и двамата в един и същи ковчег; не бива да искате за Пийт толкова, колкото вземате за човек.